В края на 70-те тя беше една от най-популярните естрадни певици в България

Ани Върбанова е родена на 2 януари 1950 г. в Бургас, град с дълбоки музикални традиции, които по-късно ще оформят нейния път към голямата сцена. От малка музиката е част от нейния свят и впоследствие става основното й призвание. Дебютът й е със състав „Тоника“, когато групата все още е част от Културния дом на транспортните работници в Бургас, където тя прави първите си стъпки на сцена и се среща с истинската публика. В края на 1971 г. Ани печели конкурс, организиран от Българското национално радио, за избор на певци в новосформираната вокална формация „Студио В“, което й отваря вратите към професионалната музикална кариера.
Следват години на усилена работа и нарастващо признание. През 1977 г. Ани е избрана да представлява България на Международния конкурс за изпълнители на фестивала „Златният Орфей“ и печели Голямата награда – Златната статуетка, утвърждавайки се като един от най-значимите гласове на българската естрада. Успехите й не остават само в страната. През 1983 г. тя е удостоена с гран при на фестивала „Гала“ в Хавана, Куба, а през 1984 г. печели първа награда на „Шлагерфестивал“ в Дрезден, ГДР, доказвайки универсалното въздействие на гласа й и международното признание на таланта й.

Животът на Ани не е само сцена и аплодисменти – той е наситен с лични съдби и силни емоции. Тя изгражда личен живот извън България и се установява трайно в Гърция заедно със своя съпруг италианец, живеещ в уютна къща край брега на Бяло море в село Неа Врасна, близо до Халкидики. В миналото Ани е била близка и с легендарния Васил Найденов, с когото я свързва силно приятелство и неподправени чувства, оставили отпечатък върху живота й. Животът не подминава певицата и с трудности – тежък инцидент в София води до сериозна травма и операции, но с упорство и воля тя се възстановява и продължава както личния си живот, така и кариерата си.

Ани Върбанова остава символ на елегантност, артистично майсторство и неповторим глас в българската музика. Специфичният й дрезгав глас, експресивната интонация и изразителният сценичен стил гарантират, че изпълненията й продължават да звучат в сърцата на поколения меломани и днес.