В лондонския Лидъл картофите са по 5 стотинки, в България плащаме като за злато

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Сутринта влизам в кварталния си лондонски Лидъл и картината е направо сюрреалистична. Само преди седмица килограм картофи струваше 9 български стотинки и си мислех, че по-надолу няма накъде. Днес обаче цената е 5 стотинки за килограм. Пет. Не промоция за час, не последна бройка, а нормална цена.

И това далеч не са само картофите. Моркови, броколи, репи и още цяла редица плодове и зеленчуци са на буквално коледни цени. При това говорим за Лондон, един от най-скъпите градове в света. Град, в който уж всичко било непосилно, а стандартът на живот недостижим.

Истината е, че хранителните продукти тук не просто са по-евтини от България. Те са по-евтини в пъти. И не става дума за екзотика или за някакви нишови стоки, а за най-обикновени базови продукти, които всеки купува ежедневно.

Понеже в този Лидъл работи моя позната българка, неведнъж сме говорили по темата. Един път тя ми разказа как попитала началничката си защо цените са такива. Отговорът бил повече от показателен. Според нея винаги цените на хранителните продукти в колониите били значително по-скъпи, отколкото в метрополията.

Ясно ли е вече, приятели. В очите на англичаните ние вече сме колония. Пазар, от който се изстисква максималното, без значение колко бедни са хората и колко ниски са доходите им.

За да е още по-ясно сравнението, ще кажа и сметката от тази сутрин. Купих всички тези плодове и зеленчуци, плюс четири кроасана, литър и половина прясно мляко и обезкостени агнешки пържоли. Платих около 24 български лева. В Пловдив само агнешките пържоли щяха да ми струват толкова, ако изобщо ги намериш.

И после някой да ми обяснява как в България било скъпо, защото сме малък пазар. Или защото транспортът бил проблем. Или защото нямало конкуренция. Истината е много по-грозна и много по-проста. Плащаме повече, защото можем да бъдем скубани. И защото сме приели това за нормално.