В нейна памет Лили Иванова изпя „Ти сън ли си“

Макар да си отива съвсем млада, Катя Попова остава една от големите оперни прими от средата на ХХ век, която за по-малко от две десетилетия дарява на публиката вълнуващи образи на силни и чувствени жени с неповторима артистичност и индивидуалност. Италианските вестници я наричат „Българската Тебалди“ на името на сопраното Рената Тебалди, звезда на „Ла Скала“ в следвоенния период. С дарбата си тя покорява публиката не само в Европа, но и в Америка и Азия. Музиколози я определят като една от най-добрите белкантови изпълнителки. Когато през 1957 генералният директор на Парижките оперни театри Жорж Кирш гледа певицата на софийска сцена в ролята на Маргарита във „Фауст“ на Гуно, я обявява за рядък талант. Ангажира я за ролята на Манон в „Манон Леско“. Макар да не знае и дума френски, Катя само за 20 дни научава така добре партията си, че в. „Фигаро“ пише: „Това бе Манон, истинската Манон! Претворена от една чудесна българска певица, която й даде втори живот!“.

Певицата е в разцвета на своята оперна слава, когато внезапно си отива едва на 42 години, като оставя след себе си над 20 роли, участия в повече от 600 представления в около 20 страни и много награди. Почитателите й потъват в скръб, когато на 24 ноември 1966 г. научават, че оперната дива е загинала в самолетна катастрофа. Самолетът е Ил-18 на българската държавна авиокомпания ТАБСО по линията София-Берлин. Има междинно кацане в Прага, но заради лошото време се приземява в Братислава. Минути след излитането си оттам, на 8 км от летището машината се забива във връх Сакра. Загиват всички 82 души на борда. Сред тях като стюардеса пътува и първата съпруга на Иван Славков Светла Маринова, с която имат брак едва от 18 дни. Причините за самолетната катастрофа остават неизвестни.

Катя остава неомъжена въпреки изящната си красота, широка душа и ангелски глас. Успява да се докосне до любовта съвсем за кратко. Сърцето й завладява летецът Димитър Сотиров, инструктор в Изтребителната школа в Долна Митрополия. През пролетта на 1944 г. двамата се сгодяват в Плевен. След Девети септември обаче Сотиров участва във военните действия срещу хитлеристките войски в Югославия. По време на разузнавателен полет около Прищина самолетът му е улучен от немски зенитен снаряд и се взривява във въздуха. Катя му остава вярна и не се омъжва, докато и тя като него не умира в небето.

След нейната смърт баща й Асен Попов подарява рояла й „Блютнер“ и сега той е част от експозицията на Регионалния исторически музей в Плевен, в кът, посветен на нея. Там се съхраняват и спомените за безнадеждно влюбен в нея индиец, който никога не я е срещал на живо и дори не е чувал вълшебния й глас. Според предоставените през 1987 г. в музея от сестрата на певицата – Диана Попова, писма и спомени Говинда Рао вижда за първи път Катя на политнала от вятъра страница от списание. През ноември 1958 г. индиецът върви през полето край родното си село Венкаташалам, тръгнал към дома на свой приятел.

Изведнъж пред очите му премина парче хартия, което се заклещва в клоните на трънлив храст. Рао решава да го вземе и съзира лика на най-красивата жена, която е виждал. Изпаднал в нещо като транс, той не може да откъсне поглед от нея. Когато успява да се съвземе, прочита текста под снимката: „Катя Попова, оперна певица от България, дебютира с ролята на Манон от едноименната опера на Масне в „Комик Опера“ в Париж. Завладяващото певческо изкуство бе посрещнато с ентусиазъм от парижката публика. Гостенката от България е певица и актриса от висок ранг. Емануел Бондил, директор на „Гранд Опера“, лично поздрави певицата за големия успех и я покани да гастролира като Маргарита във „Фауст“ от Гуно в оглавяваната от него опера“.

Говинда залепва снимката върху картон и за да доближи образа на Катя до своя свят, рисува между веждите й типичната за Индия точка „бинди“. Цели четири месеца по-късно той събира смелост да признае чувствата си. През февруари 1959 г. изпраща писмо до България, без да знае изобщо адреса на жената, в която се влюбва. Хубавото е, че по онова време Катя Попова е изключително популярна у нас. Ариите й звучат от всички радиа. Досетлив пощенски служител носи писмото в Националната опера, откъдето го изпращат до адреса й. Писмото все още се пази, а текстът му е трогателен: „Снимката ме привлече от пръв поглед. Духът ми бе пленен. Но не съм способен да проумея силното въздействие. Накрая реших, че между нашите две тела е имало някакво привличане в предишния ни живот. Ако това не е било, възможно ли е в мене да се породи любов? Почти нищо не знам за вас – дали имате семейство и деца“, пише Рао. После моли Катя да му изпрати и друга своя фотография.

В края на словоизлиянието се зарича, че ще пази снимката до края на земния си път, защото Попова е кръвно свързана с него. Споделя, че е заклет ерген на 67 години и сякаш през цялото време е чакал точно тя да се появи в живота му. Катя така и не отговаря на далечния си почитател. Най-вероятно по това време е била на гастрол в чужбина, защото се слави като най-лоялната към своите фенове дива, която лично отговаря на всеки. Четири години след като загива в самолетната катастрофа, баща й Асен Попов подрежда нейните архиви. Попада на романтичните думи на индиеца и решава да му пише. Между януари и март 1970 година двамата си разменят седем писма. Първите пътуват дълго по пощата, други ги пренасят дипломати от посолството ни в Делхи. Чрез тях индиецът научава трагичната вест за самолетната катастрофа и че е изгубил любовта на живота си, без да получи отговор от нея.

В писмата си Рао изказва съболезнованията си и споделя скръбта на бащата. Той вярва в прераждането и е сигурен, че душите им ще се срещнат в някой следващ живот. „Случайно намерената снимка на дъщеря ви Катя ни свързва като братя“, пише му Рао и затова почти всички писма до Асен Попов започват с обръщението „Скъпи братко“. В част от тях индиецът го умолява да поддържат връзка до края на дните му. За себе си не разказва много. Споделя само, че е от заможно семейство, а от стила му на писане личи, че е високообразован човек. Дори и след смъртта й той продължава да е обсебен от Катя. Разкрива пред баща й, че събира пари, за да увековечи паметта й в Индия, като й издигне паметник. Не се знае дали е успял да направи това, защото кореспонденцията между него и Асен Попов прекъсва през 1970 г.

Нейната памет е съхранена в родния й Плевен, където е изваяна бронзова скулптура от Владимир Гиновски, който я представя в ролята на Татяна от „Евгений Онегин“ на Чайковски. Името й носят концертна зала, улицата, на която е родната й къща, както и фестивал за млади оперни дарования. На нея е посветен ипаметният стих на Павел Матев, превърнал се в хит на Лили Иванова – Ти сън ли си или те има.

Източник:filternews.bg