Зарежда се...

В памет на актрисата, която след 50 години на сцената стана звезда с „Кажи, баба, тенкю!“

В памет на актрисата, която след 50 години на сцената стана звезда с „Кажи, баба, тенкю!“

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

На 19 ноември 2026 г. се навършват 100 години от рождението на Люба Алексиева – една от обичаните актриси на българския театър, посветила повече от половин век на сцената. За поколения зрители тя е свързана с Младежкия театър, с десетки роли в драматични и детски постановки, с киното и телевизионния театър. А в последните години от живота си успява да покори и съвсем нова публика с една реплика, превърнала се в истински народен лаф: „Кажи, баба, тенкю!“. Тя обаче никога не забравя дългия си път в театъра и понякога с лека тъга отбелязва, че хората вече я разпознават предимно по рекламата, а не по ролите, с които е живяла десетилетия.

Люба Алексиева е родена на 19 ноември 1926 г. в Бургас. Израства в град, който по думите й тогава е малък и спокоен, а хората се познават. В спомените си разказва за строго възпитание, за семейство, в което майката се грижи за дома и децата, а бащата се прибира от работа и всички обядват заедно. Завършва бургаската девическа гимназия, а във времето на ученическите си години посещава и пансион, където учи френски език.

Още в младостта си избира театъра. Приема го не просто като професия, а като свят, в който въображението и човешките характери могат да бъдат изследвани и пресъздавани. През 1953 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Кръстьо Мирски. Същата година е назначена в Кукления театър, а от 1954 г. започва да играе на сцената на Народния театър за младежта, с който остава свързана през по-голямата част от творческия си живот.

Младежкият театър се превръща в нейния артистичен дом. Там тя изгражда десетки образи и постепенно се утвърждава като актриса с широк диапазон. Играе в спектакли за деца, но и в сериозни драматични постановки по произведения на световната класика. Сред заглавията, с които е свързана кариерата й, са „Мотопедът“, „Чайка“, „Варвари“, „Еквус“, „Амадеус“, „Двамата веронци“ и „Дундо марое“. В репертоара й присъстват още „Ромео и Жулиета“, „Сън в лятна нощ“, „Вуйчо Ваньо“ и редица други спектакли.

Особено място в спомените й заемат детските постановки. Алексиева разказва с обич за времето, когато е играла различни животни – сред тях мечки, а една от коронните й роли е била на бяла полярна мечка. В „Вълкът и седемте козлета“ пресъздава майката коза. Спектакълът се превръща в голям успех и трупата пътува много с него. Актрисата си спомня как веднъж жена я разпознава на улицата и я пита дали не е „козата“. Тя с усмивка потвърждава, а непознатата й разказва, че не пропускала представление и водела детето си всеки път.

За Люба детската публика е особена отговорност. Тя казва, че децата са безпощадни зрители – ако нещо не им е интересно, започват да се разсейват, да говорят и да се движат. Да задържиш вниманието им изисква истинско актьорско майсторство. Затова и изпитва силна носталгия по детския театър, който според нея има важно възпитателно значение. В него децата не само се забавляват, но се срещат с музика, литература, въображение и красота.

Сред колегите си Алексиева е известна с прозвището Буба. В личния си живот е съпруга на писателя Петър Незнакомов – автор на хумористични разкази и сатирик, известен със сладкодумния си стил. Двамата имат дъщеря Мария Незнакомова, която по-късно става журналист. Люба е и баба, а в разговорите си с журналисти споделя колко много й се иска да предаде на внучката си любовта към четенето. За нея книгата има нещо незаменимо – оставя читателя сам да създаде образите в съзнанието си, вместо да приема готовата представа, предложена от екрана.

Алексиева не остава само на театралната сцена. Има запомнящи се участия в киното и телевизионния театър. Сред филмите, в които се снима, са „Привързаният балон“, „Не знам, не чух, не видях“, „Мигове в кибритена кутийка“, „Горе на черешата“, „Петък вечер“, „Котешка опашка“, „Старчето с карираните панталони“ и „Мъже без мустаци“. През 2004 г. участва във филма „Трябва да ти кажа нещо“, в който играе съседката. Работи и в телевизионния театър, където създава десетки образи.

През 70-те години става и първият глас на Паула Мейзга в българския дублаж на популярния унгарски анимационен сериал „Семейство Мейзга“. Така гласът й достига до още една публика – децата пред телевизионните екрани, които може би дори не знаят името на актрисата, но добре познават персонажите, на които тя дава живот.

През 2008 г. идва и неочакваният телевизионен триумф. Люба Алексиева участва в реклама на образователни касети за изучаване на английски език. В нея произнася репликата „Кажи, баба, тенкю!“, която за кратко време се превръща в истински хит. Любопитното е, че фразата е предложена от самата актриса. Още на кастинга някой от екипа предвижда, че тя ще стане популярна, а Люба усеща, че репликата прави впечатление. Прогнозата се оказва вярна.

В интервю тя разказва, че след излъчването на рекламата вече трудно може да излезе спокойно на улицата. Деца я разпознават, тичат след нея и искат автографи, а възрастни я поздравяват с култовите думи. В началото всичко това й е забавно, но постепенно започва да й тежи. След близо 40 години работа в театъра тя е създала десетки образи, играла е в „Ромео и Жулиета“, „Варвари“ и „Любов необяснима“, а сега повечето хора я свързват само с една рекламна реплика. „Никой обаче не казва – госпожа Алексиева, аз ви помня от това или онова. Не, само „Кажи, баба, тенкю“, споделя тя с присъщата си самоирония.

Но актрисата не се сърди на публиката. Напротив, приема популярността с чувство за хумор и доказва, че възрастта не е пречка човек да бъде актуален и да общува с младите. Участва и в друга реклама, в която казва на едно момче: „Объркал си рейса, пич!“. Така Буба отново показва, че умее да усеща езика на новото поколение и да се забавлява с него.

Въпреки огромната популярност на рекламите, театърът остава голямата й любов. На 80-годишна възраст Алексиева отново е на сцената на Младежкия театър в постановката „Вуйчо Ваньо“ от Чехов, режисирана от Стефан Мавродиев. В нея изпълнява ролята на Нянята. Това е последното й театрално превъплъщение – своеобразно завръщане към мястото, на което е започнала и изградила кариерата си.

През 2012 г. документалната поредица „Умно село“ посвещава филм на актрисата – „Едно денонощие от живота на Любов Алексеевна“. Камерата проследява пътуването й с трупата на „Вуйчо Ваньо“, срещата й с морето и вечерното представление в Каварна. Филмът показва не само актрисата на сцената, но и човека извън нея – с чувството й за хумор, спомените и размислите за професията и живота.

На 6 ноември 2015 г. Люба Алексиева си отива от този свят, само 13 дни преди да навърши 89 години. Тя оставя след себе си повече от половин век работа на сцената и екрана, десетки роли и спомени у поколения зрители. За едни тя завинаги ще остане бялата мечка или майката коза от детските спектакли, за други – актрисата от „Чайка“, „Варвари“ и „Амадеус“. А за мнозина ще бъде жената, която с усмивка казва: „Кажи, баба, тенкю!“.

Но зад тази реплика стои не просто популярно рекламно лице, а актриса с дълъг и богат творчески път, която до последните си години запазва любопитството към света, самоиронията и обичта към сцената.

Източник: socbg.com

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com