В памет на актрисата Валентина Борисова

Жива в интернет, но не и в живота… Историята на Валентина Борисова, която научихме по най-тъжния начин.

Понякога една журналистическа история започва с грешка. Но именно тя може да разкрие истина, която никой не е знаел.

На 29 август миналата година публикувахме статия по повод 100-годишнината на обичаната българска актриса Валентина Борисова. Събрахме информацията, която беше достъпна в интернет – датата й на раждане, творческия й път, най-известните й роли – и й честитихме големия юбилей.

Ден по-късно получихме имейл.

Беше от член на семейството й.

Писмото започваше с благодарност. Близките споделяха, че са били искрено трогнати, че някой си е спомнил за Валентина Борисова след толкова години. Но след това дойдоха думите, които ни натъжиха.

„Валентина Борисова отдавна не е между живите.“

Така разбрахме, че голямата актриса е починала преди години. Изказахме искрените си съболезнования на семейството, а те ни разказаха, че тя си е отишла тихо, без това да бъде публично оповестено. Без публикации в медиите. Без некролози. Без информация, която да достигне до широката общественост.

И тогава осъзнахме нещо странно и тъжно.

В интернет Валентина Борисова продължаваше да бъде „жива“. В профила й в Уикипедия няма дата на смъртта. В десетки сайтове също липсва подобна информация. Всеки, който потърси името й, остава с впечатлението, че актрисата все още е сред нас.

Това е един от онези парадокси на дигиталната епоха. Интернет помни, но невинаги знае истината. Понякога запазва рождената дата, филмите и снимките, но пропуска най-важния факт – че човекът вече е напуснал този свят.

Валентина Борисова е родена на 29 август 1925 година в село Василовци, Ломска околия. Между 1945 и 1947 година завършва курсове за помощник-аптекар – начало, което няма нищо общо с театъра, но е характерно за онова следвоенно десетилетие, когато много млади хора са поемали по професионален път според възможностите на времето, преди да открият истинското си призвание. По-късно завършва Държавното висше театрално училище и от 1951 година животът й окончателно се посвещава на сцената.

Играе в Театър „Трудов фронт“, „Народна сцена“, а от 1966 до 1987 година е една от емблематичните актриси на театър „Сълза и смях“.

За широката публика Валентина Борисова ще остане завинаги свързана с поредицата филми за Баш Майстора. Именно участията й в тази култова поредица, снимана между 70-те и началото на 80-те години, й носят най-голямата популярност и я превръщат в едно от най-разпознаваемите лица на българското кино. Освен там зрителите я помнят още от „На всеки километър“, „Семейство Калинкови“, „Произшествие на сляпата улица“, „Иван Кондарев“, „Два диоптъра далекогледство“, „Под игото“, „Ваканция в Москва“ и още десетки филми и телевизионни продукции.

Днес решихме да публикуваме този текст не заради собствената си грешка. А защото смятаме, че хора като Валентина Борисова заслужават истината за живота им да бъде известна.

Да, миналата година ние честитихме 100-годишен юбилей на човек, който вече не беше сред нас. Но ако не беше онзи имейл от нейното семейство, вероятно и до днес нямаше да знаем истината.

Затова сега искаме да кажем ясно това, което липсва почти навсякъде в интернет.

Валентина Борисова вече не е между живите.

Но ролите й остават. Усмивките, които е подарила на милиони зрители, остават. А паметта за добрите български актьори не трябва да зависи от това дали някой е редактирал една страница в интернет.

Поклон пред светлата й памет.