В памет на бохема, който наби сина на Тодор Живков

Атанас Балчев загуби продължителната битка с рака, приятели го изпращат като човек на честта и жива енциклопедия на стара Варна

Варна загуби една от своите най-колоритни градски легенди. След продължителна битка с рака е починал Атанас Балчев, когото поколения варненци познаваха като Наско Курито.

Тъжната вест предизвика вълна от съболезнования в социалните мрежи. Приятели и познати го изпращат като бохем, човек на честта и пазител на безброй истории от една Варна, която вече съществува единствено в спомените.

Наско Курито не беше артист, политик или публична фигура в обичайния смисъл. Популярността му се раждаше по улиците, край масите на старите заведения и в разговорите на хората, които са познавали морската столица в края на социализма.

За близките си той бил човек с изключителна памет, остър език и характер, който не се пречупвал лесно. Дори в тежките месеци на заболяването запазил ясния си ум и чувството си за хумор.

С неговата кончина си отива още един представител на старата варненска бохема – мъже с прякори, лични кодекси и биографии, в които реалността често се преплита с легендата.

Най-разказваната история за Наско Курито отвежда към лятото на 1976 г. и ресторант „Воденицата“ в курорта Златни пясъци. Тя няма статута на официално документиран случай, но от десетилетия е част от местния фолклор.

Според разказа онази вечер Балчев бил в заведението с няколко добре познати във Варна мъже – Бижуто, Тони Графа, Шланга и бармана Джимито.

В ресторанта влязъл Владимир Живков, синът на тогавашния ръководител на държавата Тодор Живков. По спомените, предавани през годините, той бил употребил сериозно количество алкохол и започнал да закача балерина.

В суматохата Владимир Живков съборил Тони Графа. Наско Курито реагирал незабавно и с няколко удара повалил мъжа срещу себе си, без да знае или без да се интересува чий син е той.

Едва след това пребледнелият барман Джимито му казал кого е ударил.

Осъзнал какви последици може да има случилото се, Балчев напуснал заведението и според легендата се укривал няколко дни при свои приятели.

Историята можела да приключи тежко за него в условията на тогавашния режим. Разказва се обаче, че Стоян Бимбалов, варненски познат на Владимир Живков, посредничил между двамата и организирал среща, на която отношенията им били изгладени.

По-късно самият Наско Курито твърдял, че с Владимир дори станали приятели. Синът на Тодор Живков понякога пристигал с джип, за да го вземе от култовия варненски ресторант „Делфина“.

Дали всяка подробност се е случила точно по този начин, днес трудно може да бъде доказано. Но градските легенди рядко се раждат от напълно празно място. Те оцеляват, защото носят характера на хората и времето, за които разказват.

За Варна Наско Курито беше точно такъв герой – рязък, забавен, непокорен и неподвластен на официалните правила. Човек, около когото всяка среща можела да се превърне в история, а всяка история – в част от митологията на града.

Прякорът му остана познат на няколко поколения. За едни той беше бохем, за други мъж от старата улица, а за най-близките си – верен приятел, който не изоставя хората до себе си.

След смъртта му социалните мрежи се изпълниха със спомени за срещи, безкрайни разговори и весели вечери край морето. Общото между тях е усещането, че с Наско Курито си отива не само човек, а цяла епоха.