В памет на партизаните от „Гео Милев“

В квартал Гео Милев има улица, която днес носи името „Калина Малина“. Преди 1989 г. тя се е казвала „Павел Лилов“ – на стругар от село Шипот, станал партизанин и загинал в бой едва на 34 години. Промяната на имената след политическите промени е разбираема и в много случаи – необходима. Само че понякога заедно с идеологическите наименования изчезват и историите на реални хора, чиито съдби заслужават да бъдат помнени независимо от политическата епоха, в която са живели.

Павел Тодоров Лилов е роден на 13 юли 1908 г. в село Шипот – малко земеделско селище, което рядко попада в историческите справочници и туристическите пътеводители. По професия е стругар, но очевидно има и организаторска жилка. През 1932 г., едва 24-годишен, създава комунистическа организация в родното си село. За тази дейност плаща с политически затвор. След това поема по пътя на въоръжената съпротива и се присъединява към партизанския отряд.

Отрядът, в чиито редове воюва Павел Лилов, е „Георги Бенковски“ – подразделение на Дванадесета Врачанска въстаническа оперативна зона, действащо в района на Видин. Командир е Живко Пуев, а политкомисар – Иван Зурлов. През юни 1943 г. част от отряда преминава в Пиротско, тогава в Югославия, и заедно с местни партизани от ЮНОА овладява селата Топли дол и Църни връх.

На 1 юли 1943 г., след завръщането от Югославия, група от отряда влиза в тежък бой с жандармерийско подразделение край село Стакевци, Видинско. Именно в това сражение Павел Лилов е убит. Бил е само на 34 години.

След смъртта му вдовицата и двете му деца остават в малката семейна къща в квартал Гео Милев. Дъщеря му Светла учи в училището на улица „Българка“, пряка на „Хемус“. Нейни съученички я помнят и до днес. За сина паметта на квартала е съхранила значително по-малко спомени.

Най-живите разкази за семейството обаче идват не от архивите, а от детските спомени на хората, израснали в квартала. А детската памет има особен начин да съхранява миналото – не чрез дати и лозунги, а чрез картини, лица и случки.

Всяка година на 2 юни ученици и жители на квартала посещавали домовете на двете семейства на местните партизани – Лилови и Запрянови. Първата спирка била къщата на Фильо Запрянов. Там обаче веднъж се разиграва неочаквана сцена. Жената, която живеела в къщата и всъщност била нейна собственичка, а не майка на Фильо, се разгневила на събралото се множество. Според спомените на очевидци тя се оплакала, че не стига, че е загубила своя наемател още като млад човек, а всяка година трябва да понася и тези организирани посещения. Без речи и церемонии шествието тихо се оттеглило и продължило към дома на Павел Лилов.

Там картината била различна.

Семейството приемало хората с уважение и достойнство. Произнасяли се речи, пеели се песни, а децата коленичели в знак на почит. В къщата все още живеели вдовицата и вече порасналите деца на Павел Лилов.

Не след дълго кварталът преживява още една трагедия. Дъщерята Светла умира при раждане. Погребението остава в паметта на мнозина. Процесията е огромна, а файтонът-катафалка се движи към старото гробище зад църквата „Света Троица“ в Гео Милев – гробище, унищожено в началото на 70-те години. За децата, които наблюдавали случващото се, гледката била по-въздействаща от всяка официална реч. Те помнят именно файтона, множеството хора и усещането за нещо голямо и тъжно, случващо се пред очите им.

Улица „Павел Лилов“ днес носи името „Калина Малина“. Паметната плоча върху фасадата на някогашната семейна къща обаче е останала – черна, с бели букви, там, където някога са живели вдовицата и децата на убития партизанин.

Малцина от хората, които днес минават по „Калина Малина“, знаят чие име е стояло на уличната табела преди десетилетия. Още по-малко знаят историята на човека зад нея.

А паметта на един квартал рядко оцелява само в камъка и металните табели. Тя живее в разказите – за малката къща, за шествията на 2 юни, за файтона-катафалка, за момичето Светла и за стругаря от Шипот, чието име някога е стояло на ъгъла на улицата.