В памет на журналиста, който пръв съобщи по телевизията, че Тодор Живков е свален от власт

На 10 ноември 1989 г. милиони българи научават от телевизионния екран новината, която само допреди часове изглежда почти немислима – Тодор Живков вече не е начело на Българската комунистическа партия. Човекът, който съобщава това в централната емисия „По света и у нас“, е журналистът Александър Късметски. Със спокоен глас и без видимо вълнение той произнася думи, които бележат началото на края на една епоха. За него обаче това не е просто поредната новина. Тя е кулминацията на дългогодишна кариера в Българската национална телевизия, преминала през най-високите етажи на властта, международни командировки и срещи с влиятелни личности.

Късметски работи в БНТ в продължение на около 20 години. В началото е част от малка протоколна група, която отразява събитията на партийното и държавното ръководство. В онези години това е особено отговорна работа. Журналистите пътуват с първите държавни мъже, присъстват на пленуми, официални посещения и срещи с чуждестранни делегации. Те трябва да предават събитията така, както изисква тогавашният политически протокол, а понякога се оказват в ситуации, за които няма предварително подготвени указания.

Една от историите, които Късметски разказва години по-късно, е свързана с посещение на Тодор Живков в Смолян. Държавният ръководител е придружаван от дипломатическия корпус, а програмата включва откриване на новия градски център и посещение в близко населено място. По пътя делегацията попада на поляна, където около сто гайдари, облечени в традиционни носии, свирят под открито небе. Мелодията толкова впечатлява Живков, че той взема една от гайдите и започва да свири заедно с тях.

За телевизионния екип това е необичаен момент. Случката не е част от официалната програма и Късметски трябва сам да прецени дали да я включи в репортажа за централната емисия. Той се свързва с началниците в София, но получава уклончивия отговор да съгласува материала. Когато пита с кого, му казват: „Ти знаеш“. След като не успява да получи ясни указания от никого, журналистът решава на своя глава да включи кадрите. Зрителите приемат репортажа възторжено, а случката остава сред запомнящите се епизоди от работата му с държавния ръководител.

По-късно Късметски заминава за Москва като кореспондент на БНТ. Прекарва там последните четири години преди промените през 1989 г. Това е период на сериозни сътресения в отношенията между България и Съветския съюз. Михаил Горбачов вече е започнал политиката на перестройка, а отношенията му с Тодор Живков са обтегнати. Българската икономика, силно зависима от съветските суровини и пазари, започва да усеща последиците от променящата се политика на Москва. Късметски следи тези процеси отблизо и по-късно посочва именно икономическите проблеми и загубата на съветската подкрепа сред основните причини за оттеглянето на Живков.

След завръщането си в България журналистът застава начело на новинарската редакция на БНТ. Така на 10 ноември 1989 г. се оказва в центъра на събитията, които ще променят страната. В този ден той е в резиденция „Бояна“, където се провежда пленумът на ЦК на БКП. Малко преди началото му получава информация, която дори голяма част от участниците в заседанието все още не знаят.

Първият секретар на областния комитет на партията в Хасково Минчо Йовчев го намира и му казва: „Днес е велик ден за България. Ще имаме нов генерален секретар“. Думите звучат стряскащо. Късметски разбира, че предстои нещо изключително, но не може да бъде сигурен какво точно ще се случи. Когато директорът на телевизията Любомир Павлов го пита какво знае, журналистът му съобщава получената информация. Самият Павлов също е изненадан и тръгва да търси потвърждение. След известно време се връща с краткия отговор: „Така е“.

По-късно Късметски си спомня, че дори сред участниците в пленума има объркване. Едни не вярват на случващото се, други са уплашени, трети са смутени. Почти никой не изглежда радостен. Самият той също е изненадан, макар да смята, че смяната на властта е била предвидима заради влошеното положение в страната и промените в Съветския съюз.

Вечерта журналистът застава пред камерата в централната емисия „По света и у нас“. Вместо обичайния говорител в студиото влиза именно той. „Добър вечер, драги зрители. На редовен пленум на Българската комунистическа партия, който се състоя днес в резиденция „Бояна“ – за нов генерален секретар на ЦК на БКП бе избран другарят Петър Младенов“, съобщава Късметски. Така от телевизионния екран цяла България научава за оттеглянето на човека, управлявал страната в продължение на 35 години.

Новината вече е прозвучала по Българското национално радио, а малко след това е потвърдена и от телевизията. Но именно Александър Късметски остава в паметта на зрителите като журналиста, който пръв съобщава по телевизионния екран за смяната на върха на държавата. По-късно неговият колега и приятел Емил Розов разказва, че Късметски бил толкова изненадан, че се наложило да положи усилия, за да не покаже притеснението си пред камерата. Той искал да бъде сигурен, че информацията е вярна, и направил проверка, преди да я съобщи.

Самият Късметски не определя случилото се на 10 ноември като преврат. Според него Живков е бил убеден от най-близките си съратници да подаде оставка, а решението е било свързано както с икономическата криза, така и с промените в отношенията със Съветския съюз. Журналистът смята, че бившият първи е искал да се оттегли, докато все още има възможност да го направи по собствено решение, а не след още по-силен натиск.

След промените обаче самият Късметски се оказва в сложна ситуация. В телевизията започват митинги и протести, а сред скандираните имена са тези на генералния директор и на главния редактор на новините. Журналистът разказва как веднъж се приближил до хората, които викали срещу него, и ги попитал какво имат против него. Отговорили му, че ако заяви, че е против Андрей Луканов, няма да скандират името му. За Късметски това е показателен момент за политическите настроения и за бързото пренареждане на позиции след падането на старото ръководство.

Няколко месеца след 10 ноември той е уволнен. По думите му президентът Петър Младенов го повикал и го уверил, че няма причина да се притеснява, но последвалото развитие се оказало различно. Съдът го възстановява на работа, но след ново уволнение Късметски окончателно напуска телевизията. Така приключват две десетилетия, през които е бил сред хората, отразяващи най-важните събития в страната.

След това опитва да работи в частни медии, но не харесва условията и редакционната политика на собствениците. В крайна сметка предпочита да се пенсионира, като дори доплаща необходимото за трудовия си стаж. Въпреки това не губи връзката си с журналистиката и продължава да следи случващото се в страната.

През годините в БНТ Александър Късметски интервюира редица световни лидери и известни личности от културата. Отразява аварията в Чернобил през 1986 г., както и полета на първия български космонавт Георги Иванов. Работата му го отвежда до събития и места, за които много негови колеги само могат да мечтаят. В телевизията го помнят като човек с авторитет, строг характер и високи изисквания към работата. Близките му приятели обаче познават и друга страна на личността му – чувствителен човек с чувство за хумор, който не допускал лесно хората до себе си.

Александър Късметски умира на 21 септември 2023 г. на 82-годишна възраст. Вестта за смъртта му връща спомена за онзи ноемврийски ден, когато той застава пред телевизионната камера и съобщава новината за смяната на Тодор Живков. Мнозина журналисти са отразявали края на една епоха, но малцина могат да кажат, че са били гласът, чрез който тя е станала известна на цяла България.