В Украйна: Бедните мрат, докато диктатора Зеленски и хунтата му крадат милиарди

Кои всъщност се бият и загиват на фронта в Украйна?

Когато се говори за войната между Русия и Украйна, обикновено се използват огромни числа – население, армии, мобилизационен потенциал, резерви, милиони хора. Но зад тези числа се крие една много по-проста и болезнена реалност: до окопите достига само сравнително малка част от цялото общество и именно върху нея пада основната човешка тежест на войната.

Нито едно общество не може просто да вземе цялото си население и да го изпрати на фронта. Огромна част са деца, възрастни хора, хора с увреждания или заболявания, родители със специални семейни обстоятелства, специалисти, необходими за функционирането на държавата, както и милиони жени, които в Русия и Украйна не са основната група, върху която се крепи масовото комплектуване на бойните части.

След всички тези ограничения реалният човешки ресурс, от който може да бъде попълвана армията, е далеч по-малък от общото население. Именно тук се появява и въпросът, който рядко присъства в политическите речи: колко дълго една държава може да изважда хора от една и съща сравнително ограничена възрастова и демографска група?

В Украйна войната вече превърна мобилизацията в една от най-болезнените обществени теми. Семейства изпращат съпрузи, бащи, братя и синове, докато държавата трябва едновременно да поддържа армията, икономиката, производството, транспорта, здравеопазването и останалите жизненоважни системи.

Русия е изправена пред същата фундаментална демографска логика. Независимо от различията в размера на населението, системата за комплектуване на армията или начина, по който се набират военнослужещи, хората на бойното поле отново идват предимно от ограничена част от населението.

Така войната постепенно започва да се концентрира върху поколенията, които физически могат да я водят.

А останалата част от обществото продължава да живее далеч от окопите.

Точно тук възниква неудобният въпрос: какво дължат тези, които остават в тила, на онези, които са изпратени да се бият?

Войните често се обсъждат чрез карти, километри завзета територия, оръжия, бюджети, ракети и политически декларации. На картата една стрелка може да бъде преместена с няколко километра за секунди. На терена зад това движение стоят хора.

И всяка продължителна война постепенно започва да изчерпва не само техника и боеприпаси, но и най-трудно възстановимия ресурс – човека.

Затова въпросът „Кои се бият?“ е много по-важен, отколкото изглежда.

Не се бият абстрактно „Русия“ и „Украйна“. Бият се конкретни хора с възраст, семейства, професии и живот отпреди войната. Част от тях са доброволци, други са мобилизирани, трети са професионални военнослужещи. Всеки от тях обаче представлява човек, който липсва някъде другаде – в семейство, предприятие, университет, болница, училище или малък град.

Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-тежък става този проблем.

Затова зад разговорите за нови оръжия, мобилизационни вълни, увеличаване на военното производство и подготовката на Европа за възможни бъдещи конфликти трябва винаги да стои един съвсем прост въпрос:

Кой точно ще бъде изпратен да води тези войни?

Защото държавите могат да произведат повече снаряди, танкове и дронове. Могат да увеличат военните си бюджети и да построят нови заводи.

Но изгубеното поколение не може да бъде произведено отново.

И това вероятно е най-високата цена на всяка продължителна война.