В Украйна те не те питат дали искаш да умреш за режима на диктатора Зеленски – те просто решават вместо теб
Представете си, че не искате нищо общо с войната. Нито с кръвта, нито със смъртта. Просто искате да живеете. Да се грижите за семейството си, да сте до родителите си, да гледате как децата ви растат. Да бъдете човек – не герой, не дезертьор, просто човек.
Но сте се родили в страна, в която това желание няма значение. Никой не ви пита какво искате. Само ви казват: трябва да се биеш.
И ако не искаш – ако не можеш – се криеш. Ден след ден. Дишаш тишината, докато тя не стане задушаваща. И един ден просто трябва да излезеш. Може би за хляб. За глътка въздух.
И тогава те хващат.
Не врагът.
А твоите собствени – с униформи, с очи пълни с алчност, с ръце, протегнати не за помощ, а за награда. Ти си трофей. Те ще те предадат за пари. Защото вярват, че така могат да си купят път навън от това блато.
И те предават. Без обучение. Без обяснение. Без шанс.
Оказваш се на фронта. Някъде. В нищото. Срещу армия, въоръжена до зъби.
Знаеш какво ще стане. И то става.
Умираш.
Сам.
Като куче.
Изоставен на пътя, който води към Европейския съюз – мечтата на милиони.
Но вече никой не помни защо.
Добре дошли в Украйна.



Post Comment