Валентин Катасонов: За Китай има само два икономически сценария – лош и много лош!
— Експертите смятат, че фалитът на Evergrande (китайски строителен гигант) е ясен знак, че китайската икономика има големи проблеми, съгласни ли сте с тази оценка?
— Миналото лято наблюдавах вътрешния пазар и недвижими имоти в Китай – имаше цяла поредица от фалити, доста големи компании, а фалитът на Evergrande е продължение на същата верига от събития. Наистина може да се каже, че китайската икономика в известен смисъл е прегрята. Това означава, че явно ефективното търсене изостава от предлагането на стоки, недвижими имоти и някои видове услуги.
През последните 5-10 години те постоянно говореха за китайските позитиви, като се фокусираха върху високите темпове на икономически растеж, казваха, че китайската икономика догонва американската – тук трябва да кажа, че от доста дълго време китайската икономиката е първата в света, ако се съди по БВП, изчислен не по текущия обменен курс на юана към щатския долар, а по паритета на покупателната способност (ППС).
Ако вземем ППС, тогава, например, според оценките на МВФ, реалният БВП на Китай през 2022 г. е бил 30,2 трилиона долара, докато за Съединените щати тази цифра е била 25,5 трилиона долара.
Така още в средата на миналото десетилетие Китай определено стана първата икономика в света. Разбира се, в сравнение със САЩ, Япония и други страни, които са сред водещите икономики по отношение на БВП, Китай се отличава с високи темпове на икономически растеж. Вярно е, че това не са същите темпове на растеж като през 2000-те години. Тогава средният темп на растеж беше 10%. Днес, според предварителните оценки за 2023 г., този процент е 5%. За китайците това като цяло не е лошо.
– Но на каква цена постигат толкова високи показатели? И защо тогава икономиката постепенно пада встрани?
Можем да кажем, че причината за това така наречено икономическо чудо на Китай е, че китайската икономика бързо увеличаваше дълга си и, разбира се, сектор строителство и недвижимите имоти увеличаваше дълга си. Просто там икономиката явно е прегряла по-рано, докато в други сектори ситуацията е по-добра, но не много.
Институтът за международни финанси във Вашингтон, до който доста често прибягвам до неговите данни дава статистика за дълга на отделните държави, както за отделните видове дълг – държавен дълг, дълг на сектора на домакинствата, финансов сектор, компании от нефинансовия сектор – и за общия дълг на всички сектори. И така, три центъра на световната икономика изпревариха всички останали – САЩ, Европейският съюз и Китай. Всички те имат дългове около 300% от БВП. Но този институт се основава главно на официална статистика, а официалната статистика на КНР е много неискрена. Особеността на Китай е, че там е много развито така нареченото „сенчесто банкиране“ – това е дейността по предоставяне на заеми и аванси. Но дейностите на онези институции, които правят това, не се контролират от Народната банка на Китай (PBOC) – тя отговаря само за търговските банки.
В Русия има Централна банка, която е финансов мегарегулатор и отговаря не само за търговските банки, но и за всяка дейност по издаване на заеми и кредити. А в Китай решиха, че ще контролират само кредитната дейност на търговските банки.
— Какво означава „сенчесто банкиране“?
— Не си мислете, че това „сенчесто банкиране“ е нещо като стария лихвар на Достоевски, някакъв вид подземен бизнес – не, това са уважавани компании, застрахователни, инвестиционни фондове, пенсионни фондове, те просто са извън контрола на НБК /Народната банка на Китай/. В някакъв момент, очевидно, това дори е било от полза за китайските лидери, защото там, където лимитът за отпускане на заеми за търговските банки вече е бил изчерпан, са били включени точно тези алтернативни структури, които са издавали заеми и кредити, и това изглежда помагало да се поддържа илюзия икономическото чудо на Китай.
Отдавна съм забелязал, че абсолютната стойност на растежа на китайския дълг надвишава растежа на БВП. Всяко дружество има пасиви и активи – ако се говори само за активите на дружеството, без да се говори за пасивите и задълженията, може да се появи розова картина.
Активите растат доста добре, но дълговете растат по-бързо – такъв е случаят в Китай.
– Смятате ли, че китайското ръководство разбра какво се случва или това се превърна в някаква изненада за тях?
– Не съм китаист и ми е трудно да кажа доколко китайското ръководство наистина е разбирало какво се случва. Струва ми се, че те са разбирали и може би дори са одобрявали този процес, защото той е бил положителен. Преди няколко години на фондовите борси в китайската икономика имаше известни дисбаланси и тогава те бяха някак овладяни, но от време на време някъде нещо избухва – миналото лято избухна пазара на недвижими имоти и в строителството – има цели градове-призраци, това са многоетажни жилищни блокове, които не са продадени, нещо повече, някои недовършени блокове вече се събарят.
Това са ясни признаци на капитализъм. Те продължават да твърдят, че Китай е социалистически, но той има чисто капиталистическа база, има, разбира се, публичен сектор, но той се свива, но надстройката остава социалистическа, както и ръководството на ККП /Китайска комунистическа партия/.
Но управлението на икономиката става все по-трудно, така че има интересни развития в управлението на китайската икономика. Да вземем например Китайската народна банка – тя, разбира се, създаде рекордни дългове, не контролира много успешно обменния курс на юана, сега той сериозно се понижи – в много по-голяма степен, отколкото е необходимо поддържат конкурентоспособността на китайските стоки на световния пазар, особено възможностите за износ на Китай сега постепенно се свиват. Като цяло имаше многократни критики към Народната банка на Китай.
Какво се случи през втората половина на миналата година? ККП реши да поеме кормилото на управлението на НБК в свои ръце – беше създаден специален партиен комитет, който се занимава с Народната банка. Това изглеждат неочевидни неща, но това са ясни признаци, че някаква криза вече е започнала в цялата китайска икономика. /Подробенн анализ на Валентин Катасонов по темата за НБК може да прочететеТУК/
— Изглежда, че не само в КНР официалната статистика разкрасява показателите… А къде другаде можете да видите неистина?
— Китайската статистика подценява реалния мащаб на безработицата, това също е признак на капитализъм. Според независими експерти младежката безработица там вече надхвърля 25%. И ако по-рано китайските служби редовно, почти седмично предоставяха статистически данни за заетостта и безработицата, сега те правят това изключително рядко. И цифрите за тази безработица са явно подценени.
Ако се върнем към нивото на дълга на Китай, тогава реалният дълг не е 300%. Повечето експерти смятат, че той трябва да бъде умножен по две – 600%. Тоест Китай явно изпреварва по този показател Америка и Еврозоната. Мога да ви дам някои числа: през 2020 г. секторът на недвижимите имоти представляваше 30% от всички непогасени заеми, това в абсолютно изражение е 1,8 трилиона долара, и това беше през 2020 г. И това дори не се брои за „банкирането в сянка“.
От дълго време Китай се ориентира към критериите на Договора от Маастрихт – напомням ви, че това е договорът от 1992 г., който е в основата на създаването на Европейския съюз. Ето някои критерии за приемливи показатели на дълга: държавният дълг не трябва да надвишава 60 %, държавният дълг на Китай в края на миналия век беше доста скромен, около 20 %. В края на миналия и началото на този век той започна бързо да нараства и около края на миналото десетилетие премина ниото от 60 %, като според последните предварителни оценки нивото на държавния дълг вече е 83 % от БВП. Това е много сериозен показател.
Има такива страни, които съставляват „клуба на 100%“: това са САЩ, през 2020 г. публичният им дълг е 121% от БВП, в Европа рекордьор е Гърция, през 2022 г. публичният й дълг е около 177%, Италия – 144 %, Испания – 112 %, за Франция също е около 112 %, в „клуба” влизат още Канада, Великобритания, а рекордьор е Япония – през 2022 г. публичният й дълг възлиза на над 260% от БВП. Така че много прогнози казват, че през 2027 г. публичният дълг на Китай също ще надмине нивото от 100%.
– Как може Китай да излезе от тази ситуация сега? Колко време може да му трябва, за да направи това?
Дори не разбирам как Китай може да се измъкне от тази ситуация, как може поне да смекчи, да облекчи положението. Доскоро Китай смяташе, че границата на бюджетния му дефицит не трябва да надхвърля 3%, като това отново е нормата на Споразумението от Маастрихт от 1992 г. Ако вземете това съотношение спрямо дълга на централното правителство, те сякаш се доближават до 3%, но все още не са го надхвърлили.
Но има и концепция за публичен дълг в широк смисъл – като се вземат предвид например регионалните власти, общините – и в Китай по-голямата част от публичния дълг се натрупва не на нивото на централното правителство, а на нивото на провинциите и общини поради „банкирането в сянка“.Дефицитът на такъв държавен бюджет в широкия смисъл на думата се доближава до 10% от БВП, т.е. ситуацията е катастрофална – някои общини вече започват да фалират. Но общината не е просто бизнес структура, тя е държавен орган. А в края на миналата година се стигна до безпрецедентна ситуация – китайското правителство отпусна спешен заем в размер на 1 трилион юана и според информация от открити източници това са пари, които трябва да се използват за спасяване на общините.
Тоест преди общините помагаха на централното правителство, но сега централното правителство спасява по-ниското ниво на управление. Като се вземе предвид този спешен заем, който беше издаден през ноември-декември 2023 г., дефицитът дори на китайското централно правителство трябва да бъде 3,8%, което означава, че те също са прекъснали червената линия тук.
— Излиза, че Русия няма нужда да взема всичко от Китай от икономическа гледна точка?
– Според мен твърде много разчитаме на източната ни съседка – хипнотизирани сме от факта, че това е първата икономика в света. В началото на февруари 2022 г. Владимир Путин отлетя за Пекин, където застана със Си Дзинпин на подиума, откри Олимпийските игри и имаше изявления, че сме съюзници от век. Но Специалната военна операция започна и някак си не изглежда, че Китай е съюзник. Да, той симпатизира, да, той е търговски партньор, но нищо повече. И ние увеличаваме търговията с Китай твърде бързо, защото сега Държавният департамент на САЩ и Министерството на финансите на САЩ започнаха сериозно да контролират Китай. Спомням си, че през 2022 г. Джанет Йелън, министърът на финансите на САЩ – а Министерството на финансите контролира финансовото разузнаване, което именно дава информация за нарушения на санкциите – направи изявления и заяви, че Китай не нарушава нищо.
Очевидно те са решили да привлекат Китай в капан и сега заемат много твърда позиция – дори китайски банки направиха публично изявление, опровергавайки и уверявайки, че ще следят всички транзакции, така че да няма руски клиенти. По принцип това е често срещана техника – да примамваш и след това замахваш и удряш.
Затова трябва да разберем, че Китай е съсед, партньор, но не и съюзник, и трябва да разнообразим нашите външноикономически отношения.
Днес, по предварителни оценки, 35% от цялата ни външна търговия идва само от Китай. Доскоро беше само 20%, но днес вече е 35%. Трябва да се ангажираме с реално заместване на вноса, защото Китай в известен смисъл създаде илюзията, че не можем да се напрягаме много, но не – трябва да се напрягаме сега, защото такава неприятна ситуация може да се случи с Китай всеки момент и дори това да е катастрофа.
— И ако първата икономика в света започне да се разпада, тази вълна ще се разпространи ли по целия свят?
– Със сигурност. Постоянно гледам много прогнози и сценарии. Ясно е, че кризата е почти неизбежна, всички експерти не са единодушни само кой ще бъде епицентърът – както през 2008 г., когато всичко започна с колапса на ипотечния пазар в САЩ, но днес това не е толкова очевидно. Някои казват, че пак ще са САЩ, други казват, че ще е Европейският съюз или еврозоната, трети сочат Китай, тоест има много различни гледни точки.
И накрая, ще кажа за още една интересна информация – онзи ден попаднах на изчисления на среднопретегления лихвен процент по заеми в Китай и процентът беше изчислен за всички сектори. Разбира се, това е като „средната температура в болницата“, но въпреки това се оказва, че е малко над 5% годишно. Ако оценим общия дълг на 300%, това означава, че трябва да харчим 15% от БВП всяка година за изплащане на дълга, тоест Китай трябва да получи темп на растеж от 15% от БВП само за да поддържа това ниво на дълг , в противен случай ще бъде изградена дългова пирамида с всичко произтичащо от това. Но това е изчисление, базирано на официалната цифра от 300%, но какво ще стане, ако вземем 600%? Това означава, че това вече е 30% от БВП.
Защо темпът на икономически растеж за Китай им е фикс идея? Защото ако няма инерция, те определено ще се сринат, единственият вариант, който остава, е да се опитаме да изградим дългова пирамида, но всяка пирамида пада рано или късно. Затова не виждам добри варианти за излизане на Китай – изборът е между лош и напълно лош.
Активите растат доста добре, но дълговете растат по-бързо – така стоят нещата в Китай.
Източник: kritichno.bg
Post Comment