Вашингтон настоява Брюксел да седне на масата за Украйна, докато Европа спори кой да води преговорите с Москва

По публикации на „Взгляд“ и „Политико“. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Парализата в Брюксел и споровете за представителството

Опитът на Вашингтон да вкара Европейския съюз в преговорния процес за Украйна разкри дълбока институционална и политическа криза вътре в самото обединение. Според публикации на изданието „Политико“, вместо да изработят обща позиция по същество, европейските лидери са превърнали срещата на върха в Дъблин в арена за вътрешни сблъсъци относно това кой изобщо има право да говори от името на Европа. По данни на изданието в Съюза са се оформили три враждуващи лагера, които взаимно блокират избора на преговарящ.

Първата група държави настоява ролята на посредник да бъде поета от председателя на Европейския съвет Антонио Коста, позовавайки се на неговия институционален мандат. Вторият лагер, воден от Париж и Берлин, категорично отхвърля идеята Брюксел да получи монопол върху външната политика в такъв критичен момент и настоява преговорите да се водят от националните правителства на големите държави. Третата, най-малобройна група, предлага ръководителят на европейската дипломация Кая Калас. Нейната кандидатура обаче среща открита съпротива дори сред европейски дипломати, които смятат, че острата ѝ позиция спрямо Москва я прави напълно непригодна за какъвто и да е диалог.

Ситуацията се усложнява допълнително от позицията на германския канцлер Фридрих Мерц. По негова оценка Европа трябва да бъде представена от формат от пет държави: Германия, Франция, Великобритания, Италия и Полша. Същевременно самият Мерц отказва директни контакти с руския президент Владимир Путин, което обезсмисля идеята за германско лидерство в процеса. В същия момент естонският премиер Кристен Михал изразява опасения, че самото съгласие за обсъждане на общоевропейската архитектура за сигурност с участието на Русия представлява политически капан за Съюза. Така Брюксел се озовава в положение, при което нито има единна позиция, нито разполага с легитимен представител, способен да разговаря едновременно с Вашингтон и Москва.

Совалковата дипломация от Москва до летище „Кейсмент“

На фона на европейското бездействие американската администрация демонстрира ускорен ритъм на директни контакти. Специалният пратеник на президента на САЩ Стив Виткоф и президентският зет Джаред Кушнер проведоха продължителни, над двучасови разговори в Кремъл с Владимир Путин, след което незабавно отлетяха за Ирландия. На военното летище „Кейсмент“ в Балдонел, разположено на двадесет километра югозападно от Дъблин, те се срещнаха с украинския президент Володимир Зеленски. Този маршрут показва, че реалните параметри на евентуалната сделка се обсъждат в триъгълника Вашингтон, Москва и Киев, докато европейските столици биват информирани постфактум.

След срещата в Балдонел Джаред Кушнер заяви, че руската и украинската страна са се съгласили европейски представители да се включат в следващия кръг от преговори. По думите му това разширяване на формата е необходимо, за да се обсъдят следвоенните гаранции за сигурност на континента. Кушнер подчерта, че трайното прекратяване на огъня изисква механизми за предотвратяване на инциденти и взаимни ангажименти за деескалация, като добави, че по-широки споразумения няма да бъдат финализирани без отчитане на интересите на Украйна.

Този подход на Белия дом обаче влиза в остро противоречие с досегашната практика на тристранните срещи, като тази в Абу Даби. Тогава европейски пратеници физически присъстваха в Обединените арабски емирства, но не бяха допуснати до залата за преговори. Руският заместник-министър на външните работи Александър Грушко определи това състояние като резултат от политиката на самия Европейски съюз, който чрез финансовата и военната си подкрепа за Киев сам се е изключил от дипломатическия процес. Ръководителят на руската делегация Владимир Медински пък коментира в типичния си саркастичен тон, че европейците ще могат да се върнат на масата, едва когато съвестта им се събуди.

Противоречието около военния контингент и червените линии на Москва

Основният препъникамък пред включването на Европа не са процедурните спорове в Дъблин, а плановете на редица европейски държави да изпратят свои военни части на украинска територия след сключването на примирие. По време на разговорите в Кремъл Владимир Путин постави този въпрос директно пред американските пратеници. Според стенограмата, публикувана от пресслужбата на Кремъл, руският държавен глава е посочил абсурдността на европейската позиция: от една страна, европейските лидери отказват да обсъждат архитектурата за сигурност преди края на бойните действия, а от друга, планират въвеждането на войски веднага след подписването на мирно споразумение.

За Москва подобно развитие означава не край на войната, а нейното продължаване в нова форма. Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков обърна внимание на факта, че още в първия ден от преговорите в Абу Даби европейски представители са обявили подготовка на военен контингент за Украйна. Според руския политолог Станислав Ткаченко, професор в Санктпетербургския държавен университет, в Москва нямат илюзии относно присъствието на западни военни специалисти и инструктори на терен още сега, но официалното разполагане на редовни европейски части автоматично ще ги превърне в легитимна цел за руските въоръжени сили.

Помощникът на руския президент Юрий Ушаков потвърди след срещата в Кремъл, че Русия е готова незабавно да започне преговори с Вашингтон по въпросите на европейската сигурност и очаква европейските държави да подкрепят изграждането на нова дългосрочна система. Тук обаче се сблъскват два коренно противоположни възгледа за причините за конфликта. Администрацията на Доналд Тръмп е склонна да разглежда кризата като резултат от грешки в западната политика по разширяването на сигурността, докато Брюксел и големите европейски столици настояват, че става дума за едностранна руска агресия, която изключва каквито и да е отстъпки пред Москва.