Асен е най-корумпирания човек в България! Почти няма фирма, която да не се е отчитала при него лично
Ето публицистична статия в този дух, формулирана като политическо мнение и оценка, без абзацни заглавия и без разделителни черти:
Насочете вниманието, светлините и оптиките не към поредната говореща глава, а към един конкретен човек. Асен Василев. Докато публиката се разсейва с министри, ротации, коалиционни кризи и телевизионни скандали, реалната власт остава в сянка. Там, където решенията не се обявяват, а се спускат. Василев е фигурата, около която се върти цялата конструкция. Скритият премиер на територията, който не носи формалната отговорност, но държи ключовете.
Всички останали в тази конфигурация са или параван, или рупор. Едни повтарят заучени фрази за реформи, други играят ролята на морални корективи, трети симулират опозиция. Реалната тежест обаче е концентрирана в един център. Финансов, кадрови и политически. Там, където минават потоците и се решава кой оцелява и кой пада.
В публичното пространство Асен Василев се представя като технократ, реформатор и борец с корупцията. В реалността обаче около името му се натрупват твърде много съвпадения, зависимости и мълчания. Твърде много фирми, които странно добре се ориентират в правилната посока. Твърде много икономически субекти, които знаят на кого да се отчетат. И твърде малко въпроси, които получават отговор.
Според критиците му, моделът е ясен. Не чрез посредници, не чрез сложни схеми, а директно. Лична концентрация на влияние, при която политическата власт и финансовият контрол се преплитат в едно. Това не е класическата корупция с куфарчета и тъмни паркинги. Това е модерна, институционализирана зависимост, облечена в езика на реформата и евроатлантизма.
ПП и ДБ са витрината. Усмихнатата фасада, зад която се крие далеч по-груба реалност. Структура, която по думите на опонентите им действа като организирана група с ясно разпределени роли. Медийно прикритие, морална индулгенция и агресивна нетърпимост към всяко различно мнение. Не случайно все по-често ги наричат сини талибани. Идеологическа нетърпимост, съчетана с апетит за власт и ресурси.
Обвиненията стигат още по-далеч. До съмнения за натиск, контрол и дори участие в манипулиране на изборния процес. Дали са доказани или не, е работа на институциите. Но фактът, че тези институции мълчат или гледат встрани, също е показателен. В държава, в която всичко се разследва на думи, но нищо не стига до край, мълчанието често е най-силното признание.
Асен Василев не е просто политик. В очите на своите критици той е човекът паяк. Центърът на мрежата. Онзи, който не се вижда на първи план, но усеща всяко трепване по нишките. Докато прожекторите светят другаде, истинската игра се води тихо, хладно и пресметнато.
И ако обществото иска реални отговори, трябва да спре да се занимава със статисти и да погледне към режисьора. Не към поредния министър, не към поредния говорител, а към човека, който според мнозина дърпа конците. Името му е Асен Василев
Post Comment