Васко Василев на 54: Няма друго, което искам да правя повече от музиката
На 14 октомври 1970 г. в центъра на София се ражда цигуларят Васко Василев. Той прави първите си публични изпълнения на 5-годишна възраст.
На седем вече пленява сърцата на публиката като солист на Българския камерен оркестър в престижната зала „България“, под вещото ръководство на Дина Шнайдерман.
„Имах щастието и двамата ми родители да са музиканти. Баща ми беше цигулар, концертмайстор на оркестъра на Дина Шнайдерман, свирил е в Софийската филхармония и в Софийската опера, майка ми беше корепетитор. В семейството си дишах въздуха на всичко, свързано с класическата музика – камерна музика, опера, балет. Като съвсем малък започвах да свиря в пет сутринта, защото родителите ми ме слагаха вечер да лягам в осем след „Лека нощ, деца“. И разбира се, аз се събуждах в ранни зори, баща ми и майка ми спяха, а аз започвах да свиря. Не защото исках да съм най-великият цигулар на света, просто исках да ги събудя. Чудеса в нашата сфера рядко се случват. И Моцарт, и Паганини са израснали в семейства на музиканти.“
Само дванадесет месеца по-късно той записва първата си дългосвиреща плоча със Софийската филхармония и нейния главен диригент Константин Илиев.
Подпомогнат от правителствена стипендия, на десетгодишна възраст Васко напуска родината и отива в руската столица Москва, където е приет в Централното музикално училище към Московската консерватория – училище за надарени деца.
„В Москва отидох на десетгодишна възраст. Преди това в България бях станал вундеркинд, не само свирех, но и участвах във филми, в театъра, имах направени записи, изобщо отидох в Москва като оформен музикант. Моят баща обаче знаеше, че технически имам още много работа. Щастието беше огромно, когато стана ясно, че ще съм ученик на един от най-добрите по това време професори в света, който работеше с деца – Майя Самуиловна Глезарова.“
След завършване на консерваторията той продължава своето образование в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в град Пловдив. През този седемгодишен период той впечатлява музикалния свят, като печели поредица от престижни международни конкурси, включително „Жак Тибо“ в Париж, „Карл Флеш“ в Лондон и „Паганини“ в Италия.
През 1994 г. Василев прави значителна крачка напред. Става най-младият концертмайстор в историята на оркестъра към Кралската опера в Лондон.
Репертоарът му варира от класическа музика до по-съвременни композиции, като умело борави както с традиционна цигулка, така и с такава, оборудвана с електронни устройства за подобряване и усилване на нейния звук.
Изнася концерти в над 40 държави. Споделя сцената с някои от най-големите звезди на музикалната индустрия, включително Лили Иванова, Майкъл Джексън, Мадона, Стинг и Пласидо Доминго.
„Когато избирам каква музика да свиря, аз се водя от два критерия – обяснява Васко Василев, – собственото ми любопитство и това да си представя, че съм в залата и съм публика. Трябва да ми е интересно и да ме вълнува, защото най-лошото е да отидеш на концерт и да ти е скучно. Независимо пред колко души свиря, дали са 30, или 3000, задачата ми е една и съща – да вляза в близък контакт, да има съпреживяване. Понякога е по-трудно, друг път по-лесно, много внимавам с моята публика.“
Неговият инструмент, рядка цигулка „Амати“ на приблизително 305 години, е една от само десет такива в света, свидетелство за неговата непоколебима отдаденост на занаята му.
„Имам много приятели, допускам хората близко, импулсивен съм и честен. Не можеш да свириш музика и да не си честен. Има малко хора, които истински обичам, не знам дали това е за добро, или за лошо. С някои от тях работя. Всъщност аз живея, за да работя. Обожавам това, което правя, и не искам нищо друго. Имам хобита, мога да отида за риба, но няма друго, което искам да правя повече от музиката. Затова съм заобиколен винаги от любопитни към музиката хора.“
Материалът Васко Василев на 54: Няма друго, което искам да правя повече от музиката е публикуван за пръв път на Животът е любов.
Post Comment