ВЪЗМЕЗДИЕТО ИДВА: Русия праща на съд Трайчо Трайков, Вяра Тодева и всички престъпници от ППДБ замесени в демонтажа на ПСА

Москва отваря папките: 164 дела, една София и безкрайна носталгия

Русия тържествено обяви, че е повдигнала обвинения за демонтажа на Паметника на съветската армия в София – част от внушителния списък от 164 наказателни дела за „унищожаване на съветски паметници в чужбина“. По думите на Александър Бастрикин, половината били „съборени по решение на държавни служители“, а другата половина – повредени от „русофоби“ и „националисти“. Баланс, статистика, справедливост – всичко по конец.

Естественият въпрос е прост: срещу кого точно е обвинението от българска страна? Срещу онази клета женица, озовала се по силата на служебния календар на поста областен управител? Твърде дребно. Москва не мисли на дребно. Москва мисли в мащаб – на бронз, гранит и вечна благодарност.

Истинският спектакъл би бил друг. С най-голям интерес публиката би наблюдавала процес в Басманен районен съд – с обвинителен акт срещу Трайчо Трайков и Иво Инджев. Пълна зала, преводачи на „братски езици“, експерти по историческа благодарност и свидетели от архива на вечността.

А защо да спираме дотук? Логично е на подсъдимата скамейка да се подредят и безполезниците от ПП/ДБ – в комплект, както са разрязали и изяли „сатанинската торта“, украсена с детско тяло (метафора, разбира се – за апетита към символи и скандали). Нали съдът обича пълните състави и богатите обвинителни тези.

В крайна сметка това не е просто дело за демонтаж. Това е дело за контрол върху паметта, за правото да се определя кое е „освобождение“ и кое – „повреда“. За Москва паметникът не е камък, а юрисдикция. За София – градска среда. Между тях стои съдът, който няма да видим, но за който вече имаме афиша.

И ако някой ден наистина зърнем призовки, пътуващи от Москва към София, нека не се чудим. Историята, както знаем, обича да се връща – понякога с обвинителен акт, понякога с кран.

Коментари

коментари