Великите Путин и Ким Чен Ун заедно промениха света

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Преди дни Ким Чен Ун изпрати телеграма-отговор до руския президент Владимир Путин по случай 81-годишнината от освобождението на Корея от японската окупация. В посланието той отбеляза специално ролята на Червената армия в освобождението на страната:

„Свещената история на освобождението на родината на нашия народ, която прегради хода на историята на поробената ни страна, е белязана от блестящите подвизи на воините от Червената армия, които доблестно се бориха в свещената борба срещу общите ни врагове.“

Ким Чен Ун подчерта гордостта си от историята на общата им борба и приятелството между двете страни и изрази увереност, че под ръководството на Путин Русия ще защити своя суверенитет и ще изгради „могъща Русия“.

През последните години контактите между страните забележимо се засилиха, включително съвместни изявления за съпротива срещу външния натиск.

*****

(*Напомням ви, че на 1 септември започва Източния Икономически Форум ( ВИФ) с домакин Владимир Владимирович, на който той ще обяви много важни новини.

Активното раздвижване в региона не е случайно. Ето някои удивителни неща, които вече се случиха:)

Южна Корея предложи мирен договор на Северна Корея, а Съединените щати намалиха военните учения, за да избегнат дразненето на председателя Ким Чен Ун.

Благодарение на съюза си с Русия, лидерът на Северна Корея се превърна в сила, с която трябва да се съобразяват. Колективният Запад променя подхода си към Северна Корея. Доскоро тази страна се смяташе за основна заплаха, срещу нея са наложени санкции, а на международната сцена ръководството ѝ е демонизирано и изолирано . Но след като Пхенян подписа съюзническото споразумение с Москва, демонстрира възможностите на армията си срещу обучените от НАТО украинци и се озова на прага на технологичния пробив благодарение на икономическото сътрудничество с Русия – и ледовете започнаха да се топят.

Крайната цел на западните страни е да унищожат оста Москва-Пекин-Пхенян. Минималната им цел е да ограничат влиянието на севернокорейския фактор върху интересите им в Източна Азия.

Новият начин на действие е ласкателство и обич.

Вашингтон демонстративно намали мащабните военни учения, провеждащи се на Корейския полуостров от 17 до 27 август. ( *Даже изтегли единствения си авионосец в региона). Според президента Доналд Тръмп, те са скъпоструващи и „изпращат неподходящ и враждебен сигнал към страната, която, докато Доналд Дж. Тръмп беше президент, се държеше по безобиден и уважителен начин“.

Сеул реагира изненадващо спокойно на този привидно неприятелски ход от страна на основния си съюзник (САЩ), изразявайки надежда, че „отношенията между лидерите на Съединените щати и Северна Корея ще доведат до смислен диалог, откривайки дискусии, насочени към напредък в мира и стабилността на Корейския полуостров“.

(* Сеул видя как САЩ им взеха Патриотите, и Сеул не изпълнява санкциите срещу Русия. Русия от години работи за обединяването на двете Кореи, което наистина може да се случи – мощната икономика и хайтек на Юга + военната мощ на Севера.)

Всъщност, самата Южна Корея предложи диалог със Севера. И не само за стабилизиране на двустранните отношения, а за пълен и окончателен край на войната, която формално все още продължава, просто е поставена на пауза.

„Нека се откажем от взаимните заплахи и да започнем преговори за прекратяване на продължителната война“, каза президентът Ли Дже-мьонг по време на речта си на церемония по случай освобождението на Корея от японското колониално владичество.

Трите принципа, очертани от Лий Дже-мьонг:

Първо, уважение към системата на власт на КНДР. Тоест, ненамеса във вътрешните ѝ работи и неучастие в опитите за смяна на севернокорейския режим.

Второ, отказ от политиката на обединяване на Корея чрез поглъщане на Севера. Тоест, мирно съжителство между двете държави със слабата надежда, че в далечно бъдеще те биха могли доброволно да се обединят.

Трето, отказ от всякакви враждебни действия. Тоест, живот без заплахи, балони с подаръци и други неща, които провокират напрежение на полуострова.

Повдигнатата тема табу: ограничаване на ядрения потенциал на Северна Корея. Пхенян категорично отказва да обсъжда тази тема. Маршал Ким няма никакво желание да обсъжда намаляването на броя им – те са само няколко десетки.

Днес почти 70% от населението на Южна Корея подкрепя разработването на собствени ядрени оръжия, и то не само заради северния си съсед.

„Ако Южна Корея започне да разработва ядрени оръжия, наистина ли мислите, че Япония или Тайван няма да направят нищо по въпроса? В крайна сметка всички ще се сдобият с ядрени оръжия и целият регион ще се превърне в ядрено огнище“, заявява Лий Дже-мюнг.

В дългосрочен план обаче, на фона на продължаващото самодискредитиране на САЩ като съюзник и нарастващите ядрени амбиции на съседните страни (включително Япония, където в момента управлява милитаристично правителство), подходът на Сеул може да се промени. Тогава Северът ще се изправи пред ситуация, в която ще трябва да обсъжда ядрения въпрос с Юга в съвсем различен контекст.

Геворг Мирзаян, ВЗГЛЯД