Венера може да е имала океани върху 90% от повърхността си
Днес Венера е най-негостоприемната планета в Слънчевата система. Температурите на повърхността са достатъчно високи, за да разтопят олово, атмосферното налягане е около 90 пъти по-голямо от това на Земята, а облаците са наситени със сярна киселина. Ново научно изследване обаче предполага, че в далечното минало планетата може да е изглеждала коренно различно.
Учени от Лондонски университет смятат, че някога океани са покривали около 90% от повърхността на Венера. Според изчисленията им количеството вода е достигало приблизително 40% от обема на земните океани. Резултатите са публикувани в научното списание Earth & Planetary Science Letters.
Вижте снимки на Венера >> >> >>
„Макар тълкуването на тези особености да не е еднозначно, има убедителни аргументи, че Венера някога е поддържала океани и вероятно дори живот върху по-голямата част от повърхността си„, пише екипът, ръководен от геолога Ричард Гейл.
Венера е близка по размер, плътност и минерален състав до Земята, което отдавна поражда въпроса дали двете планети не са започнали развитието си по сходен начин.
Плътната атмосфера на Венера не позволява директно наблюдение на повърхността. Повечето налични данни идват от космическия апарат Magellan на НАСА, който през 90-те години картографира планетата с помощта на радар.
Досега учените смятаха, че повечето от наблюдаваните структури са резултат от интензивна вулканична активност. На Венера вече са идентифицирани над 85 000 вулканични образувания. Новото изследване предлага различно обяснение за част от тях.
Първата следа са огромни терени, прорязани от гигантски многоъгълни пукнатини. Досега те се свързваха с охлаждането и свиването на вулканични скали. Според авторите обаче тези структури много повече приличат на пукнатини, които на Земята се образуват в богати на глина морски седименти.
Втората следа са т.нар. canali – канали с дължина от хиляди километри. Те традиционно се приемат за древни потоци от лава. Екипът обаче смята, че част от тях наподобяват подводни канали, издълбани от мощни течения на дъното на древни океани.
Третото доказателство са дългите нагънати хребети в ниските части на планетата. Изследователите предполагат, че те могат да са се образували над дебели пластове сол, останали след изпаряването на огромни океани.
Според изчисленията подобни залежи може да са достигали дебелина поне 64 метра, което е достатъчно, за да промени формата на кората над тях.
Авторите подчертават, че нито едно от трите доказателства само по себе си не е категорично. Всички наблюдавани структури могат да бъдат обяснени и с вулканични или тектонични процеси.
Според тях обаче разгледани заедно, те очертават убедителна картина на планета, която е разполагала с океани, преди да преживее неконтролируем парников ефект преди по-малко от един милиард години.
„Ако подобен парников ефект е унищожил евентуален живот на Венера, това има дълбоки последици за нашето бъдеще и за търсенето на живот извън Слънчевата система„, посочват учените.
Очаква се бъдещите мисии EnVision на Европейската космическа агенция и VERITAS на НАСА да картографират Венера с много по-висока резолюция. Това може да помогне да се провери дали тези геоложки структури наистина са останки от древни океани.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Post Comment