Внасяме работници, докато нашите бягат: България пред трудов колапс

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

България регистрира безпрецедентен ръст на чуждестранната работна ръка в почти всички ключови сектори на икономиката. Само през първите четири месеца на 2025 г. у нас вече са наети над 4 200 сезонни работници, като прогнозите сочат, че до края на годината броят им може да надхвърли 70 000 души – два пъти повече от отчетените 34 720 през 2024 г.

Това увеличение обхваща сектори като:

Хотелиерство и ресторантьорство – основно чрез облекчен режим за сезонна заетост до 90 дни;
Строителство – с постоянен недостиг на инженери и технически кадри;
Преработваща промишленост – където нараства вносът на нискоквалифицирана работна ръка;
Информационни технологии – със специални режими за внос на софтуерни специалисти и инженери;
Транспорт и логистика – с увеличена нужда от водачи и оператори.

Най-големият брой чуждестранни работници идва от Узбекистан, Турция, Непал и Киргизстан, като само от Узбекистан за последните години в страната са работили над 10 500 души. Общият брой чужденци от трети страни, заети на българския пазар в периода 2019–2024 г., надхвърля 108 000 души от 65 държави.

Позицията на „Възраждане“: „Работен добитък“, който избяга“

На фона на тази тенденция, от парламентарната трибуна лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов остро разкритикува философията на държавната политика по отношение на чуждестранната работна сила. Повод за това стана обсъждането на Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, който улеснява достъпа на чужденци до трудовия пазар, включително в стратегически сектори като високите технологии.

„Поправките в закона противоречат на националния интерес и водят до унищожаване на трудовия пазар у нас,“ заяви Костадинов.

Той изтъкна, че в България има над 60 000 незаети позиции за неквалифицирани работници, включително 40 000 в туризма, но вместо да се води политика за връщане на българите от чужбина или задържане на местното население, държавата залага на внос от Бангладеш, Непал и други „екзотични за нас националности“.

„На тези хора се гледаше като на работен добитък. Затова избягаха в чужбина,“ подчерта той.

От индустриална сила – до пазар за чужда работна ръка

Костадинов направи и символичен паралел между разрухата на българската индустрия и сградата на Министерския съвет, която някога е била дом на министерството на тежката промишленост:

„Когато България имаше индустрия, беше на 21-во място в света по индустриално производство. Днес – нула. Нищо не е останало.“

Според „Възраждане“, създаването на специални режими за чуждестранни инженери и ИТ кадри представлява не само недоверие към потенциала на българската образователна система, но и устойчив удар по местната младеж, която масово емигрира, вместо да бъде развивана и мотивирана да остане.

Политика или временно решение?

Партията настоява за реална инвестиция в българския трудов пазар, вместо временни схеми за „запушване на дупки“ с работници, които „остават тук няколко месеца и след това отиват в Западна Европа“. Това, според тях, не решава структурните проблеми, а ги задълбочава.

„Нашата работа като народни представители трябва да бъде такава, че да развива нашия пазар на труда и нашите специалисти, а не да убиваме българския сектор и после да се чудим как да вкараме отвън чужденци, които да ги заместят,“ заключи Костадинов.