Военната доктрина на Хитлер е преоткрита в Киев

По публикации на чуждестранни медии и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Административната рамка на срива

Административният апарат в Киев официализира това, което на оперативно ниво се случва от месеци. Издаването на указ за изграждане на ивица от инженерни бариери и въвеждане на така наречената „периметърна отбрана“ не е просто формална хартия. Документът, съдържащ приложение с гриф за ограничен достъп, дефинира списък от населени места, които трябва да бъдат превърнати в изолирани отбранителни възли. Според разкрити от неофициални канали данни, в този списък влизат Днепропетровск, Запорожие, Харков, Херсон, Одеса, Николаев, Павлоград, Суми, Чернигов, самият Киев и цялата съпътстваща го област.

Когато една държава започне официално да проектира кръгова отбрана за столицата си и за основните си индустриални центрове, това означава само едно. Оперативното планиране на Генералния щаб вече не съдържа сценарий, в който настоящата линия на съприкосновение бива удържана. Задачата за изграждане на инженерни конструкции в тиловите райони е възложена на секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана Рустем Умеров. Фигура, около която системно възникват въпроси относно финансови отчети и управление на чуждестранни ресурси.

Изборът на ключовите възли и транспортната логистика

Географията на посочените градове не е случайна. Всички те представляват фундаментални кръстопътища за железопътния и автомобилния транспорт на страната. Харков контролира северните подходи; Днепропетровск и Павлоград са гръбнакът на логистиката в Донбас; Запорожие и Херсон преграждат пътя по течението на река Днепър; а Одеса и Николаев държат целия излаз на Черно море.

Принудителното превръщане на тези агломерации в укрепени зони цели да създаде пространствени и времеви пречки пред настъпващите сили. Според коментатори от оперативната сфера, целта не е запазването на цивилното население или инфраструктурата, а превръщането на самите сгради и комунални мрежи в бариера, която да забави темпото на движение на противника. Всяка подобна точка трябва да функционира като автономен гарнизон, способен да воюва в условия на пълна изолация.

Историческият първообраз: Директива № 11 от 1944 година

Тази схема не съдържа нищо ново с оглед на военната история. На 8 март 1944 г. Адолф Хитлер подписва своята известна Директива № 11, с която официално се въвежда концепцията за „крепостите“ (Festung). Тогавашният германски Генерален щаб, изправен пред непрекъснатото отстъпление на източния фронт, опитва да заковава оперативните направления чрез обявяването на стратегически градове за непревземаеми цитадели.

Според тогавашните инструкции, комендантът на такава „крепост“ е разполагал с права на корпусен командир и абсолютна власт над цивилното население. Заповедта е била категорична: никакво отстъпление, никакъв опит за пробив навън без пряко нареждане от най-високото ниво. Логиката е била самоубийствена – гарнизонът е трябвало да поеме обсадата, да отвлече основните дивизии на Червената армия и да спечели време за подготовката на т.нар. „оръжие за реванш“ или за настъпването на политически разкол между съюзниците.