„Вояджър 1“ ще стане първият космически апарат на разстояние 1 светлинен ден
Космическата сонда „Вояджър 1“ на НАСА се приближава до исторически момент. На 18 ноември тя ще се намира на 1 светлинен ден от Земята. Това е разстоянието, което светлината изминава за едно денонощие. Това ще я превърне в първия създаден от човека космически апарат, достигнал подобна дистанция.
В момента „Вояджър 1“ е най-отдалеченият космически апарат от Земята. През октомври обаче мисията преживя пореден проблем. На 18 и 19 октомври антените на НАСА не успяха да засекат радиосигнала на сондата. По това време тя се намираше на около 25,75 милиарда километра от нашата планета. Връзката беше възстановена на 20 октомври, преди инженерите да изпратят команди за отстраняване на проблема. Оттогава екипът отново поддържа контакт със сондата.
Специалистите все още разследват причината за прекъсването. Установено е, че една от групите двигатели за ориентация е спряла да работи, а резервната система се е активирала автоматично. Тези малки двигатели контролират положението и движението на космическия апарат.
Системата за защита на сондата е програмирана да реагира при установяване на неизправност. Тя преминава в безопасен режим и спира обичайните операции, за да даде време на инженерите да установят причината за проблема.
„За първи път виждаме космическият апарат да прави нещо подобно. Но вече сме на етап от мисията, в който трябва да очакваме неочакваното„, заяви Карим Бадарудин, ръководител на мисията „Вояджър“ в Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Калифорния. „Облекчени сме, че отново имаме връзка с „Вояджър 1“, и искаме да разберем какво се е случило„, допълни той.
„Вояджър 1“ и неговият близнак „Вояджър 2“ са единствените космически апарати, които досега са изследвали директно междузвездното пространство. Двете сонди вече се намират отвъд хелиосферата – огромния мехур от частици и магнитни полета, създаден от Слънцето. Техните измервания предоставят информация, която няма как да бъде получена от други космически апарати в момента.
Основното предизвикателство пред НАСА е ограниченото количество енергия. Двете сонди използват радиоизотопни термоелектрически генератори. Те преобразуват топлината от разпада на плутоний в електричество.
С течение на времето обаче мощността им намалява. Всяка от сондите губи приблизително 4 вата електрическа мощност годишно. Почти половин век след изстрелването им през 1977 г. резервите вече са силно ограничени.

Затова инженерите постепенно изключват системи и устройства, които не са от съществено значение за научната работа. Първоначално всеки от апаратите разполага с 10 специализирани научни инструмента. Част от тях са изключени след приключването на изследванията на планетите от Слънчевата система. Други продължиха да събират данни за външните области на хелиосферата. През последните години обаче екипът беше принуден да изключи още два научни инструмента заради недостига на енергия.
Електричеството е необходимо не само за научните инструменти, но и за поддържането на подходяща температура на борда. В условията на дълбокия космос някои системи трябва да останат достатъчно топли, за да функционират.
Що се отнася до скоростта, „Вояджър 1“ се движи с 61 155 км/ч. На 18 ноември тя ще се намира на 25,89 милиарда километра от Земята – разстояние, което светлината изминава за 24 часа. Това означава, че всяка радиокоманда от Земята ще пътува цял ден до сондата. Отговорът също ще се нуждае от още 24 часа, за да достигне обратно до нашата планета.
Самото достигане на тази дистанция няма да промени нищо в обкръжението или работата на космическия апарат. То обаче ще отбележи пореден рекорд за най-далечния изследовател, създаден от човечеството.

С тази скорост достигането на 1 светлинна година ще отнеме 18 250 години. Най-близката звезда е на около 4 светлинни години, а пътят с подобна скорост до нея би отнел над 70 хилядолетия. Това показва, колко недостатъчни са настоящите ни технологии за проучвания извън Слънчевата система.



Post Comment