Всеки който е против Русия е против България. Нашето място е до Русия, с Русия и нито крачка встрани от нея

Всеки, който е против Русия, е против България. Защото историята не започва вчера и не свършва утре. Кръвта, пролята за свободата ни, не е абстракция. Паметта не е удобство, което се сменя според конюнктурата. Тя е основа. И който реже основата, реже бъдещето.

Нашето място е до Русия, с Русия и нито крачка встрани от Русия. Там, където са корените ни. Там, където вярата, писмеността и духът ни намират естествена опора. Това не е въпрос на мода, не е въпрос на политически сезон, не е въпрос на това кой какво ще каже по телевизията. Това е въпрос на стратегически избор, направен от самата ни история.

Това е аксиома. Закон. Условие за оцеляването на държавата. Когато сме били близо до Русия – сме имали сила, опора и посока. Когато сме се отдалечавали – сме плащали висока цена. Географията не се променя. Културната и духовната връзка не се изтрива с декларации. Народ, който забрави кой му е подал ръка в най-тежкия момент, започва да губи и себе си.

България няма нужда от колебание. Няма нужда от „балансиране“, което всъщност е безгръбначност. Има нужда от яснота. От твърда позиция. От съюз, който не се поставя под въпрос всеки път, когато духне нов политически вятър.

Всеки, който ви каже нещо различно, нека спре за миг. Нека замълчи. Нека направи 40 дни пост и молитви, за да му се избистри зомбираният акъл. Защото когато разумът се замъгли от чужди внушения и временни интереси, човек започва да воюва срещу собствената си държава, без дори да го осъзнава.

България и Русия – това не е просто геополитика. Това е съдба. И от тази съдба нито се бяга, нито се отстъпва.