Вулканите на Марс може да са все още активни

Марс може да не е толкова геологично мъртъв, колкото учените смятаха досега. Нови наблюдения от европейската мисия ExoMars Trace Gas Orbiter (TGO) откриха следи от газ, който вероятно се отделя от вулканични процеси под повърхността на планетата. Това означава, че някои от огромните марсиански вулкани може да не са напълно угаснали, а просто да се намират в период на покой.

Вижте снимки на вулканите на Марс >> >> >>

Сред тях потенциално е и Олимп – най-високият вулкан в Слънчевата система. Той се издига на около 26 километра над околните равнини. Откритието обаче е свързано с района на Алба Монс, който се намира в същата вулканична област Тарсис.

Докато Олимп е най-високият вулкан в Слънчевата система, Алба Монс се отличава с най-голяма площ сред вулканичните структури на Марс.

Космическият апарат TGO е регистрирал газ, съдържащ хлороводород, който достига до повърхността през пукнатини в района на Алба Монс. На Земята подобен газ често се отделя от вулканични отвори и е свързан с горещата магма под земната повърхност.

Досега снимки от орбита показваха, че някои марсиански вулкани вероятно са били активни през последните няколко милиона години. Сеизмометрите също са регистрирали т.нар. марсотресения. Въпреки тези признаци обаче липсваха преки доказателства за скорошни изригвания или потоци от лава.

„Нашите открития показват, че Марс е запазил достатъчно вътрешна топлина, за да поддържа вулканична активност до сравнително скоро, а е възможно това да продължава и днес„, заявява Даниел Меже от Центъра за космически изследвания към Полската академия на науките, който ръководи изследването заедно със свой колега.

„TGO успя да открие решаващото доказателство. Беше като да търсиш игла в купа сено„, допълва ученият.

Изследователите забелязали нещо необичайно, когато засекли повишени концентрации на хлороводород през марсианското лято в северното полукълбо на планетата. Това е период, през който газът обикновено не би трябвало да присъства в атмосферата в такива количества.

На Марс концентрацията на хлороводород обикновено достига максимум през зимата в северното полукълбо, след което намалява през лятото. Тази промяна е свързана с водния и праховия цикъл на планетата. Откритото изключение е в района на вулканичните пукнатини по склоновете на Алба Монс.

Последващите наблюдения на TGO разкрили тесни и сравнително пресни пукнатини. Някои от тях достигат дължина от стотици метри. Според екипа това е още едно доказателство за наличието на вулканични процеси.

Учените смятат, че газовете се издигат от вътрешността на Марс през марсианската зима, но остават блокирани под слой лед. Когато през лятото ледът се сублимира и преминава директно от твърдо в газообразно състояние, натрупаният хлороводород се освобождава в атмосферата. Това обяснява необичайните пикове, регистрирани от космическия апарат.

„Когато разгледах пространственото разпределение на изтичащия газ, веднага ми стана ясно, че зад него вероятно стои вулканична активност. Това обаче трябваше да бъде доказано„, разказва Меже.

Изследователите трябвало да изключат всички възможни химични процеси в марсианската атмосфера, които биха могли да обяснят наличието на хлороводород. „Трябваше да бъдем прецизни, критични и изобретателни, за да обясним присъствието на газа. Данните бяха сложни, но и изключително интересни за анализ„, допълва ученият.

Екипът предполага, че газът е свързан с подземна система от вулканични канали и вероятно с магмена камера, която се намира под повърхността на Марс. Подобни райони могат да се окажат важни за търсенето на извънземен живот. Вулканичните газове вероятно са били много по-разпространени в миналото. Те са могли да допринесат за образуването на по-плътна атмосфера и по-топъл климат на планетата.

Тези условия биха позволили на големи количества течна вода да съществуват на повърхността. Освен това, когато лавата преминава през марсианската кора и се среща с подземни води, могат да се образуват топли среди, подходящи за развитието на микробен живот. Според Меже пукнатините в района на Алба Монс заслужават специално внимание в бъдещите мисии за търсене на живот на Марс.

„Търсенето на марсиански живот в пукнатините, от които изтичат газове в района на Алба Монс, би имало много смисъл. Ако там все още има активни хидротермални системи, те могат да съдържат необходимите вещества и енергия за развитието на микроорганизми. Освен това могат да ги предпазват от враждебната и променлива среда на повърхността„, заключава ученият.

Изследването е публикувано на 4 ноември в научното списание Science Advances. Резултатите не доказват наличието на активни изригвания, но показват, че вътрешността на Марс може да е запазила повече топлина, отколкото се смяташе досега.

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.