Взеха ни децата да работят в чужбина. Взеха ни работната ръка. Взеха ни националния суверенитет. Взеха ни бизнеса. Взеха ни левът

Отнеха ни децата. Не буквално, а икономически. Младите напуснаха страната, за да търсят достойно заплащане и живот в чужбина. Университетите ни създават кадри, които обаче се реализират в болниците, заводите и офисите на Германия, Великобритания, Холандия. България се превърна в донор на работна ръка, а селата и малките градове опустяха. Това не е случайност – това е резултат от целенасочена политика.

Докато губехме младите си хора, губехме и суверенитета си. Националната ни валута – левът – бе вързан към еврото, а после започна и пълзяща подмяна с истински евро. Част от бизнеса бе купен на безценица, останалият бе убит с чуждестранна конкуренция, подкрепяна от чужди банки и корпорации. Глобалните вериги се настаниха в нашите градове и села, замениха кварталните бакалии, взеха ни пазара и ни продават хляба и млякото си на техни цени, в техни опаковки, с техни условия. Печалбата – навън. Данъците – минимални. Контролът – нулев.

Правото на глас? То бе превърнато в бутафория. Избори се правят, но решенията се взимат другаде. Националните приоритети се диктуват не от София, а от Брюксел, Вашингтон или кой знае още откъде. Мобилните оператори – почти изцяло в чужди ръце – дерат кожи с такси и условия, които потребителят няма как да откаже. Алтернатива? Няма.

Армията ни вече е бледа сянка на себе си. Рязани бяха самолети, танкове и кораби. Страната ни бе натикана в НАТО, където се превърна в буферна зона, в първа бойна линия, в евтина охрана на чужди интереси. Вместо армия – полигони за чужди войници. Вместо самостоятелна отбрана – зависимости.

А всичко това беше представено като напредък. В замяна получихме банани. Банани и обещания. Обещания за просперитет, за “европейски ценности”, за свободен пазар. А накрая се оказа, че сме свободни само да купуваме, да мълчим и да напускаме. Защото свободата тук бе заменена с удобство – тяхно удобство.

Да, не дойде никой с танкове. Но дойдоха с кредити, регулации и договори. И си взеха каквото поискаха – с усмивка, с банан и с аплодисменти от местните изпълнители.

Коментари

коментари