За 20 години в НАТО останахме без армия, без промишленост, без здравеопазване, без образование, без селско стопанство, без национален суверенитет, на практика без държава

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

НАТО ни пази от Русия близо 20 години. За този период останахме без армия, без промишленост, без здравеопазване, без образование, без селско стопанство, без национален суверенитет, на практика без държава

От 2004 г. България е член на НАТО – военно-политически алианс, ръководен основно от Съединените щати. Тогава това се представяше като историческа стъпка – „гаранция за сигурността ни“, „щит срещу външни заплахи“, особено от страна на Русия. Почти две десетилетия по-късно е време за трезва равносметка: какво загубихме и какво спечелихме?

Армията – символ на суверенитета, превърната в декор

Преди 1989 г. Българската армия беше една от най-големите на Балканите – с бойна техника, военна промишленост и кадрови състав, способен да изпълнява както отбранителни, така и стратегически задачи. Днес армията е сведена до символичен минимум. Ограничени ресурси, липса на модернизация, зависимост от чужди сили – така изглежда отбраната на една държава-членка на НАТО. Купуваме самолети, които още не сме получили, и плащаме милиарди за техника, която ще обслужват чужди специалисти. В същото време нашите войници участват в мисии далеч от родината – в името на чужди интереси.

Промишлеността – разграденият двор на глобалния пазар

След влизането в НАТО (и малко по-късно – в ЕС), българската икономика бе подложена на структурна трансформация. Заводите бяха приватизирани, ликвидирани или продадени на безценица. Промишленият потенциал, който даваше работа на стотици хиляди българи, днес е спомен. Местното производство бе заменено с внос. Стратегическите отрасли попаднаха в ръцете на чужди компании, а България бе превърната в потребителски пазар без собствена индустриална база.

Здравеопазване и образование – от системи за развитие до системи за печалба

Пазарният подход, наложен от западни „експерти“, превърна здравето в стока. Болниците са търговски дружества, лекарите – администратори на клинични пътеки, а пациентите – клиенти. Образованието преживя същата съдба: училища и университети се закриват, демографската катастрофа и липсата на перспектива гонят младите. Националната стратегия отсъства, а системите функционират в режим на оцеляване.

Селското стопанство – изоставена традиция

България, която някога изхранваше себе си и изнасяше продукция, днес внася мляко, месо и зеленчуци. След приемането ни в ЕС и НАТО, малките и средни стопани не издържаха на натиска на големите агроиграчи и бюрократичните изисквания. Земята бе изкупена или оставена да пустее, селата обезлюдени, а аграрният суверенитет – загубен.

Националният суверенитет – отдаден срещу обещания за сигурност

Участието в НАТО беше представено като доброволен акт на защита. Но реалността показва друго – решенията за националната сигурност, отбраната, външната политика и дори вътрешния ред вече не се вземат в София, а в Брюксел и Вашингтон. Военни бази с чуждо знаме се разполагат на територията ни без реална прегледност и отчетност пред българския народ.

Заключение: Държава само по име

Две десетилетия след като „се спасихме от руската заплаха“, България не е по-сигурна, нито по-богата. Загубихме армия, загубихме индустрия, здраве, образование, земеделие и най-важното – суверенитет. В замяна получихме статут на периферна зона, зависима от външни интереси. НАТО ни обеща защита, но в действителност – превърна държавата ни в безгласна буква в геополитическа игра, в която не диктуваме правилата.

Живеем в страна, която все повече съществува само на хартия.