За нов обществен договор – Pogled.info

Проведените
избори върнаха президентската институция
към обичайния конституционен ред и
създадоха условия за институционално
стабилизиране. Наред с това те откроиха
задълбочаващото се недоверие към
политическата система и натрупаната
обществена умора.

Българските
избори отдавна не оправдават очакванията
на гражданите. Те се превърнаха в част
от застинал политически цикъл, който
не разрешава кризата на представителството,
а я задълбочава. Значителна част от
обществото възприема изборите не като
реална възможност за промяна на
управлението и политиките, а като
механизъм за преразпределение на
политическата власт.

Първият
тур на президентските избори на 25
октомври 2026 г. премина при избирателна
активност от 22,98%. На втория тур, проведен
на 1 ноември 2026 г., активността се повиши
до 28,67%. Увеличението от 5,69 процентни
пункта не променя основния извод: повече
от две трети от избирателите не участваха
в избора.

За
сравнение, през 1992 г. избирателната
активност е била около 75%, на първия тур
през 2001 г. – около 42%, през 2016 г. – около
56%, а през 2026 г. – едва 22,98%.

На
първия тур водещите кандидати получиха
съответно 34,76% и 31,95% от действителните
гласове. На
втория тур резултатите бяха:

• Илияна
  Йотова – Кирил Вълчев: 1 093 852 гласа, или
  57,566% от действителните гласове;
• Андрей
  Гюров – Георги Кандев: 750 251 гласа, или
  39,483%;
• „Не
  подкрепям никого“: 56 080 гласа, или
  2,951%.

При
общ брой 6 637 274 избиратели в списъците
и 1 902 933 гласували, избирателната активност
на втория тур е 28,67%. Подкрепата за първата
кандидатска двойка представлява
приблизително 16,48% от всички избиратели,
а за втората – около 11,30%.

Неучастието
в изборите не е равнозначно на подкрепа
за някой от кандидатите, нито може
автоматично да се тълкува като съзнателен
отказ от легитимност на избрания. То
обаче е обективен показател за дистанцията
между политическия процес и значителна
част от обществото. При 71,33% неучаствали
във втория тур нито една кандидатска
двойка не е получила подкрепата на дори
една пета от целия избирателен корпус.

Резултатите
очертават съществена разлика между
законността и обществената легитимност
на избора. Избраният кандидат е законно
избран – изборът е проведен по установения
конституционен и законов ред. Същевременно
обществената му опора е силно ограничена,
тъй като подкрепата за него идва от
сравнително малка част от всички граждани
с право на глас.

Това
не е лична вина на избрания кандидат.
То е съществен недостатък на избирателната
система и на политическата среда, в
която тя функционира. Когато законно
избраната власт не успява да привлече
значителна част от обществото към
участие, възниква разрив между формалното
представителство и реалното обществено
доверие.

Последиците
са сериозни:

• Намаляване
  на избирателната активност – усещането,
  че изборът не предлага реална алтернатива,
  отблъсква гражданите от участие.
• Изместване
  на фокуса на кампанията – вместо
  основните обществени проблеми се
  обсъждат второстепенни теми, персонални
  конфликти и краткосрочни послания.
• Поява
  на множество кандидати без необходимите
  качества и ценз за поста – недостатъците
  на политическата селекция допускат
  кандидатури, които не отговарят на
  очакванията за компетентност и
  подготовка.
• Оскъпяване
  на кампанията – конкуренцията за
  ограничен и демотивиран електорат
  увеличава разходите за достигане до
  избирателите и мобилизиране на подкрепа.
• Преразход
  на материален и информационен ресурс
  – значителни финансови, организационни
  и медийни ресурси се изразходват без
  съответстващ обществен резултат.
• Отблъскване
  на избиратели – разочарованието и
  усещането за безсмисленост на избора
  превръщат неучастието в трайно поведение.

Ниската
активност не е само количествен проблем.
Тя е симптом на криза в представителството
и предупреждение, че формалното спазване
на изборните правила не е достатъчно,
за да гарантира обществено доверие и
стабилност на институциите.

Днешната
криза е разминаване между обществените
интереси и начина, по който функционира
системата на управление. Налице са пет
основни симптома:

1.
Политическото представителство е
сведено до формалност. Изборите
възпроизвеждат наследената система,
вместо да дават реален избор между
различни визии за бъдещето. От април
2021 г. насам България премина през поредица
от парламентарни избори, без устойчиво
представителство и стабилно управление.

2.
Гражданинът е превърнат в наблюдател,
а не в участник. След
изборите гражданите практически губят
възможност да влияят върху решенията.
Липсват работещи механизми за постоянен
обществен контрол, отчетност и участие
във формирането на политиките.

3.
Обществото е атомизирано. Политическото
противопоставяне и медийната поляризация
разделят гражданите на враждуващи
групи. Общият национален интерес отстъпва
пред краткосрочните партийни и
корпоративни интереси.

4.
Държавата функционира с институционален
модел от предишния век. Административният
апарат и управленските механизми не
отговарят на динамиката на съвременното
общество. Вместо да насочва обществената
енергия, държавата често я потиска чрез
бюрокрация и неефективност.

5.
Общественото благо е подменено с частен
интерес. Системата
работи в полза на ограничена част от
обществото. Икономическите и политическите
механизми не гарантират справедливо
разпределение на резултатите от
развитието. Показателен пример е
съчетанието между плосък данък от 10% и
свръхпечалби в определени икономически
сектори.

Резултатът
е блокирано национално развитие.
Обществената енергия се разпилява в
емиграция, отчуждение, политическа
апатия и мълчание пред избирателните
урни.

В
международна среда, доминирана от
съперничество между геополитически
блокове и съюзи, националната устойчивост
зависи от икономическото развитие,
качеството на човешкия капитал, социалната
сплотеност и способността на институциите
да вземат стратегически решения.

България
продължава да заема последните места
в Европейския съюз по редица основни
показатели за развитие.

Тези
показатели измерват цената, която
обществото плаща за продължителния
застой, липсата на стратегическо
управление и неспособността на
политическата система да мобилизира
националния потенциал.

Общественият
договор, върху който беше изградена
държавата след 1989 г., имаше конкретни
исторически задачи: запазване на
социалния мир, въвеждане на политически
плурализъм, защита на земеделската земя
от чуждестранни покупки, утвърждаване
на разнообразни форми на собственост,
кодифициране на гражданските и
политическите права и разделение на
властите.

Всеки
обществен договор е продукт на конкретни
исторически условия и има своя жизнен
цикъл. Договорът на прехода изпълни
част от първоначалните си задачи, но
постепенно изчерпа обществената си
функция. След приключването на прехода
страната остана без общоприета стратегия
за национално развитие.

Основните
му дефекти се проявиха най-малко в четири
направления:

1.
Демокрацията беше сведена до формално
гласуване. Изборният
процес постепенно се обвърза с практики
на подмяна на вота, манипулации, купуване
на гласове и контролирано участие.

2.
Печалбата замени общественото благо.
През
90-те години пазарният фундаментализъм
наложи разбирането, че пазарът сам ще
разпредели ресурсите, а държавата трябва
да се оттегли. По-малките икономики се
превърнаха в пазари за по-големите, а
националният интерес често беше подчинен
на частна изгода.

3.
Партийната система атомизира обществото.
Финансовите
ресурси, медийното влияние и контролирането
на листите създадоха партиен монопол
върху политическото представителство.
Изборите все по-често се превръщат в
ротация на елити, а не в състезание на
политики и програми.

4.
Правото на глас беше деградирано.
Избирателното
право и механизмите за регистрация и
участие се превърнаха в поле за търговия
и контрол. Гласът на гражданина загуби
част от реалната си тежест, а изборният
процес – от обществената си убедителност.

Тези
дефекти не могат да бъдат преодолени с
поредни предсрочни избори. Необходима
е цялостна промяна в разбирането за
общественото представителство,
държавността и националните приоритети.

В
този смисъл, предлагаме свикване на
Втора Национална кръгла маса НКМ като
път към нов обществеп договор.

Необходим
е новият обществен договор е предложение
със силно социално съдържание. Той може
възстанови връзката между гражданите,
държавата и институциите. В него биха
могли да намерят отговор основните
въпроси: каква държава искаме да изградим,
какви са общите ни национални цели, как
да разпределяме справедливо обществените
ресурси и как да гарантираме реалното
участие на гражданите в управлението.

Процесът
на социална консолидация не може да
бъде сведен до партийна програма или
преговори за съставяне на правителство.
Необходим е широк национален диалог,
който да излезе извън рамките на
съществуващото противопоставяне.

Националната
кръгла маса (НКМ), предложена от инициативен
комитет на общественици, юристи,
дипломати, експерти по отбраната и
сигурността, икономисти и финансисти
през май 2025 г., може да бъде платформа
за такъв диалог.

Предложението
за НКМ не заобикаля Конституцията, не
замества конституционните институции
и не създава паралелна власт. То предлага
по-широка форма на обществен дебат, в
която представители на различни
обществени среди, професионални общности,
граждански организации и институции
да обсъдят първостепенните проблеми
на нацията и възможните решения.

Задачата
на НКМ е да очертае принципите, приоритетите
и рамките на новия обществен договор.
Тя няма сама да узаконява този договор
и няма да подменя правомощията на
конституционните органи. Нейната функция
е обществена, диалогична и подготвителна.

Реформата
на изборното законодателство е
задължителна предпоставка за следващия
етап. Това е сложна и многопластова
задача, която трябва да бъде разработена
от компетентни юристи с практически
опит в избирателното право, с участието
на специалисти по изборна администрация,
информационни технологии, киберсигурност
и защита на личните данни. Необходима
е професионална оценка на действащите
правила и установените дефицити, а не
поредна прибързана поправка, диктувана
от моментна партийна изгода.

Сред
въпросите, които заслужават задълбочено
проучване и експертно обсъждане, са:

• Актуализацията
  и надеждността на избирателните списъци
  – ясни правила за установяване на
  действителния избирателен корпус,
  отстраняване на неточности и
  предотвратяване на неправомерно
  включване или изключване на избиратели,
  при гарантиране на законните права на
  гражданите.
• Оптимизирането
  на броя и местоположението на избирателните
  секции в чужбина – обективни критерии
  за целесъобразност и оправданост,
  основани, наред с други фактори, на броя
  на действително подадените гласове на
  последните два последователни еднородни
  избора. При трайно нисък интерес може
  да се обсъжда закриване или обединяване
  на секции, като се гарантират достъпността
  на вота и равнопоставеността на
  българските граждани зад граница.
• Възможностите
  за гласуване по електронен път – само
  след доказване на надеждността на
  системата и при строг технологичен и
  независим контрол, гарантиращ тайната
  на вота, автентичността на избора,
  защитата от манипулации, проверимостта
  на резултатите и устойчивостта срещу
  кибератаки.
• Подобряване
  на организацията и контрола върху
  изборната администрация, обучението
  на членовете на секционните комисии,
  прозрачността на преброяването и
  проверимостта на резултатите.
• Ефективни
  гаранции срещу купуването и контролирането
  на гласове, злоупотребата с административен
  ресурс, манипулирането на изборната
  информация и непрозрачното финансиране
  на кампаниите.

Това
са примерни направления, а не предварително
наложен или изчерпателен списък от
решения. Конкретните предложения трябва
да бъдат изработени след правен,
организационен и технологичен анализ,
публично обсъждане и оценка на
въздействието. Всяка промяна трябва да
защитава едновременно достъпността на
гласуването, равенството на избирателите,
тайната на вота и доверието в резултата.

Свикването
на Велико народно събрание (ВНС) има
смисъл само ако изборният процес
осигурява реални условия за свободно,
честно и представително участие на
гражданите. Избори, проведени при старите
условия и регулации, са обречени да
възпроизведат старите проблеми. Не може
да се очаква ново качество на държавността,
ако то бъде постигнато чрез същите
механизми, довели до сегашната криза
на представителството.

След
необходимите промени в изборното
законодателство и при наличие на
конституционните предпоставки Народното
събрание може да пристъпи към процедурата
за свикване на ВНС. Тази процедура, както
и изборите и работата на ВНС, трябва да
бъдат проведени при стриктно спазване
на действащата Конституция.

НКМ
ще формулира обществено съгласуваните
принципи, приоритети и рамки на новия
обществен договор. ВНС няма автоматично
да одобрява целия резултат от НКМ. То
ще се произнесе само по въпросите, които
Конституцията отнася към неговата
изключителна компетентност. Конституционните
промени извън тази компетентност, както
и законодателните и политическите мерки
за изпълнение на останалите договорености,
следва да бъдат осъществени от съответните
компетентни органи по установения ред.

Така
се очертава последователност: широк
обществен дебат в рамките на НКМ;
експертно подготвена реформа на изборното
законодателство; конституционна
процедура за свикване и провеждане на
ВНС, когато са налице необходимите
основания и предпоставки; и последващо
изпълнение на договореностите от
компетентните институции. Това не е
заобикаляне на Конституцията, а използване
на конституционния ред при по-широка
обществена основа.

Обществото
няма полза от безкрайно повтаряне на
изборния цикъл, който възпроизвежда
същите политически зависимости и същата
криза на представителството. Необходимо
е пространство за национално съгласие,
в което гражданите да участват не само
като избиратели, а и като активни
създатели на общата посока на развитие.

Националното
съгласие по основните въпроси на
съвременното общество не е пожелателна
политическа украса, а крайно необходима
предпоставка за стабилността и развитието
на държавата. То не означава заличаване
на различията, отказ от политическо
съревнование или налагане на единомислие.
Означава съгласие по основните правила
на съвременното социално съжителство,
по националните приоритети и по границите,
които никоя политическа сила не бива
да прекрачва в името на краткосрочната
си власт.

Не
можем убедително да призоваваме за мир
в Украйна, Иран, Близкия изток и в други
конфликтни региони, ако не сме способни
да наложим мир, уважение и цивилизован
диалог у нас – в собствената си страна.
Не можем да проповядваме разбирателство
навън, докато вътре в обществото
насърчаваме омраза, политическо
озлобление и непримиримо противопоставяне.
България трябва първо да изгради вътрешна
култура на диалог и съгласие, за да бъде
убедителен и отговорен участник в
международните усилия за мир.

НКМ
може да даде тази възможност – да
превърне натрупаното обществено
недоволство от разрушителна сила в
основа за открит разговор и конструктивни
решения. Различията няма да изчезнат,
но могат да бъдат обсъждани цивилизовано,
с уважение към опонента и с ясното
съзнание, че държавата и обществото са
общ дом.

Обръщаме
се към българските граждани, обществените
организации, професионалните общности,
академичните среди, представителите
на бизнеса, синдикатите, политическите
сили и институциите с призив да подкрепят
предложението за провеждане на Национална
кръгла маса.

България
се нуждае не просто от нови управляващи,
а от нова обществена посока. Необходим
е нов обществен договор, който да
възстанови връзката между гражданите,
държавата и институциите, да защити
обществения интерес и да създаде условия
за развитие.

От
името на организационния комитет на
НКМ

адв.
Владимир Шейтанов

0876
477036

София,
4 ноември 2026 г.