За всичко е виновна Русия: Новото универсално оправдание на западните елити

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Допреди десетина години почти всеки световен проблем можеше да бъде обяснен с глобалното затопляне. Днес, изглежда, тази роля все по-често се отрежда на Русия. От изборните поражения на утвърдените политически сили до миграционните кризи, високите енергийни цени и възхода на партии, защитаващи националния суверенитет – руската намеса се превръща в универсално обяснение. Това е основната теза на американския публицист Джей Би Шърк в статия за American Thinker, публикувана на 15 октомври. Поводът е изявлението на британския премиер Анди Бърнам, че Москва се е намесила в референдума за Брекзит през 2016 г.

От глобалното затопляне до „Русия, Русия, Русия“

Шърк започва анализа си със саркастичен преглед на начина, по който според него глобалното затопляне дълги години е било използвано като обяснение за практически всяка криза. Горещите лета се обяснявали с климатичните промени, но същото важало и за студените зими. Пожарите, миграционните вълни, международните конфликти и икономическите сътресения също били свързвани с климата.

Авторът включва в ироничния си разказ дори пандемията от COVID-19, като противопоставя климатичните обяснения на споровете около произхода на вируса, китайските лаборатории и ролята на американския имунолог Антъни Фаучи.

Според Шърк климатичните промени са се превърнали не само в научен и политически въпрос, но и в удобно оправдание за провалите на управляващите. Той обвинява определяни от него като глобалистки и прогресивни политически среди, че използват авторитета на науката, за да представят собствените си интерпретации като безспорни и да заклеймяват несъгласните.

След 2016 г. обаче, твърди публицистът, се появява нов универсален виновник, който постепенно измества глобалното затопляне от центъра на политическите обвинения – „Русия, Русия, Русия“.

Шърк илюстрира тезата си с поредица от примери. Ако някой публикува неудобна информация, тя може да бъде обявена за руска дезинформация. Ако изборите бъдат спечелени от кандидат, който не се харесва на политическия елит, обяснението е в руските ботове в социалните мрежи.

Авторът използва и енергийната политика на Европа като пример за това, което смята за противоречива логика. Когато енергията е евтина, това се обяснява с достъпа до руски нефт и газ. Когато цените се повишават, отговорността отново се прехвърля върху Русия, включително в политическия спор за взривяването на газопроводите „Северен поток“. В този случай Шърк иронизира обвиненията към Москва, без да разглежда доказателствата за извършителите на саботажа.

Сходен подход той вижда и при обясненията за миграцията в Европа. Неспособността на европейските правителства да контролират границите си, според неговата критика, все по-често се представя като последица от действията на Владимир Путин, вместо да се търси отговорност от самите управляващи.

В тази връзка публицистът припомня Нобеловата награда за мир, присъдена през 2007 г. на Ал Гор и Междуправителствения комитет по изменение на климата към ООН. С характерната си ирония той допуска, че някой ден и други престижни научни отличия могат да бъдат връчени на експерти, успели да обяснят всички световни проблеми с руската намеса.

Брекзит под въпрос: новите обвинения за руска намеса

Непосредственият повод за статията обаче е политическата ситуация във Великобритания и възобновеният спор за Брекзит.

Снимка: Prime Minister’s Office, 10 Downing Street / Crown copyright, OGL v3.0.

Британският премиер Анди Бърнам заяви, че според информацията, която е получил след встъпването си в длъжност през юли 2026 г., Русия действително се е намесила в референдума за напускане на Европейския съюз през 2016 г. Както съобщава Financial Times, Бърнам определя информацията за руската намеса като ясна. Същевременно той отваря възможността за преосмисляне на отношенията между Великобритания и ЕС, включително в перспектива за евентуално възстановяване на членството.

Шърк поставя под съмнение политическата легитимност на подобна промяна. Той припомня, че Бърнам е станал депутат след частични избори през лятото и впоследствие е оглавил правителството, без лично да е получавал мандат от британските избиратели на общонационални избори като премиер. Според автора това обстоятелство е особено важно на фона на референдума от 2016 г., когато близо 18 милиона британци гласуваха за напускане на Европейския съюз.

Шърк противопоставя твърденията на Бърнам на по-ранни официални британски позиции. В писмен отговор до парламента от 19 юли 2021 г. британското правителство заявява, че не е установило доказателства за успешна намеса в референдума за членството в ЕС.

Отмяна на Брекзит без нов референдум?

Допълнително недоволство у него предизвикват позициите на представители на управляващата Лейбъристка партия, които открито подкрепят завръщането на Великобритания в Европейския съюз. Сред тях е бившият министър Джес Филипс, която според UnHerd настоява партията да включи повторното присъединяване към ЕС в следващата си предизборна програма. Тя допуска решението да бъде взето чрез парламентарни избори, без непременно да се организира нов референдум.

За Шърк това поражда принципен въпрос. След като през 2016 г. британците пряко са решили да напуснат Европейския съюз, допустимо ли е политическото ръководство да предприеме обратния курс, без отново да потърси изричното им мнение?

Авторът разглежда възможността за връщане в ЕС без нов референдум като опит за обезсилване на народния вот. Според неговата интерпретация обвиненията срещу Русия биха могли да послужат за политическо оправдание на подобен обрат.

Шърк е особено критичен към противоречието, което вижда между постоянните призиви на европейските лидери за защита на демокрацията и готовността им, според него, да поставят под въпрос резултатите от избори и референдуми, когато те не съответстват на предпочитанията им.

Льо Пен и Вайдел – също част от руския сценарий?

Критиката му се засилва и заради предупрежденията на Бърнам към други европейски държави.

Британският премиер свързва руското влияние не само с Брекзит, но и с политическите процеси във Франция и Германия. Той предупреждава, че част от политическите движения в тези страни могат да бъдат насърчавани от външни сили, включително Русия.

В този контекст Шърк посочва френската политическа лидерка Марин льо Пен и германската Алис Вайдел от „Алтернатива за Германия“ като представители на движения, защитаващи националния суверенитет, чието политическо влияние според него нерядко се обяснява с намеса от Москва. Бърнам заявява, че подобна информация трябва да бъде публично известна, за да могат избирателите във Франция и Германия да разберат, че част от политическите процеси според него се подхранват от противници на европейските демокрации, сред които той посочва Русия.

Шърк интерпретира тези предупреждения като опит да се постави под съмнение автентичността на политическата опозиция. Според него така недоволството на гражданите от миграционната политика, икономическите затруднения или ограниченията върху националния суверенитет лесно може да бъде представено като продукт на чуждо влияние.

Публицистът вижда в това опасна тенденция: вместо да се анализират причините за общественото недоволство, самото недоволство се обявява за резултат от дезинформация.

Russiagate: как обвиненията срещу Тръмп се превърнаха в политическо оръжие

За да подкрепи тезата си, Шърк се връща към президентските избори в САЩ през 2016 г. и последвалия политически конфликт около Доналд Тръмп. Според него американското общество вече е преминало през подобен процес след победата на Тръмп над Хилъри Клинтън. Тогава обвиненията за връзки между предизборния му екип и Русия се превърнаха в един от основните политически спорове в страната. Шърк разглежда тези обвинения като част от целенасочена кампания срещу Тръмп, в която според него са участвали представители на Демократическата партия, разузнавателните служби и влиятелни медии.

Публицистът припомня скандала с използването на частен имейл сървър от Хилъри Клинтън, както и последвалите разследвания за работата с класифицирана информация. Той излага и значително по-тежки обвинения, според които Клинтън и Барак Обама са използвали ФБР и Агенцията за национална сигурност (NSA) за наблюдение на републикански кандидати. Шърк твърди още, че обвиненията за руски връзки на Тръмп са били използвани, за да отклонят вниманието от проблемите около Клинтън и да оправдаят разследването срещу нейния политически противник. В този контекст той посочва и т.нар. досие „Стийл“, изготвено от бившия британски разузнавач Кристофър Стийл, чието финансиране е свързано с кампанията на Клинтън и Демократическата партия.

Авторът стига до заключението, че случаят, известен като Russiagate, е представлявал мащабен политически скандал, при който според неговата версия държавни институции са били използвани срещу избран президент.

Той дори обвинява Клинтън, Обама и бившия директор на ЦРУ Джон Бренън в действия, които определя като опит за държавен преврат срещу Тръмп. Според публициста липсата на наказателна отговорност за хората, които той смята за организатори на кампанията срещу Тръмп, е позволила същият модел да продължи да се използва и през следващите години.

Борбата с руската дезинформация като заплаха за свободата на словото

Адам Шиф

Особено внимание Шърк отделя на демократа Адам Шиф, който дълго време беше сред най-активните публични защитници на тезата за връзки между кампанията на Тръмп и Русия. Авторът припомня, че през 2023 г. Камарата на представителите официално порица Шиф за поведението му във връзка с обвиненията срещу Тръмп. Въпреки това, според Шърк, политикът продължава да настоява за по-строга регулация на информацията в социалните мрежи. Публицистът посочва негово изказване от октомври 2026 г., в което Шиф защитава необходимостта от ограничаване на вредното влияние на онлайн платформите.

За Шърк проблемът е, че политици, участвали в разпространението на спорни твърдения, впоследствие настояват да определят кои мнения и информации могат да достигат до обществото.

Той свързва тази тенденция с по-широките инициативи за регулиране на социалните мрежи в Европа, Канада, Австралия и Великобритания.

Според него борбата с руската дезинформация постепенно се превръща в аргумент за ограничения върху свободата на словото, включително върху политически позиции, които нямат доказана връзка с Москва.

Шърк припомня и първата процедура по импийчмънт срещу Тръмп през 2019 г., свързана с телефонния му разговор с украинския президент Володимир Зеленски.

В интерпретацията на автора Тръмп е бил подложен на преследване заради опита си да повдигне въпроси за дейността на семейство Байдън в Украйна. Той представя действията на тогавашния председател на Камарата на представителите Нанси Пелоси и Адам Шиф като продължение на политическата кампания срещу президента.

От Румъния до Германия и Испания: когато Москва е виновна за всичко

Публицистът пренася сравнението и към европейската политика, като посочва няколко случая, при които обвиненията за руска намеса са се превърнали във важна част от политически конфликти.

Първият е Румъния, където президентските избори от 2024 г. бяха анулирани след първия тур на фона на съмнения за външна намеса и нарушения в предизборната кампания. Шърк представя решението като пример за ситуация, при която обвиненията за руско влияние се използват срещу кандидат, неприемлив за политическия елит.

В Германия той посочва канцлера Фридрих Мерц и обвиненията срещу „Алтернатива за Германия“ за връзки с Русия. Според Шърк подобни твърдения служат и за политическо дискредитиране на партия, която настоява за по-строг граничен контрол и защита на националния суверенитет.

Третият пример е Испания, където премиерът Педро Санчес свързва разпространението на дезинформация около миграционното напрежение в Сеута с Русия и Израел. Авторът разглежда този случай като поредната ситуация, при която вътрешнополитически проблем получава външнополитическо обяснение.

Общото между всички тези примери според Шърк е склонността на управляващите да прехвърлят отговорността за политически кризи, изборни поражения и обществено недоволство върху външни противници.

Той не отрича, че Русия е обект на множество обвинения за информационни и политически операции, но оспорва начина, по който тези обвинения се използват като универсален отговор на практически всяко нежелано развитие.

В заключение публицистът се връща към сравнението с глобалното затопляне, с което започва анализа си. Според него климатичните промени са били удобно обяснение за различни провали и кризи, но през последното десетилетие Русия постепенно е заела същото място в политическата реторика. Основното му предупреждение е, че когато всяко несъгласие може да бъде обявено за чужда дезинформация, а всяка неудобна изборна победа – за резултат от външна намеса, демократичният дебат рискува да бъде подменен с обвинения към несъгласните.

Именно затова Шърк завършва статията си със саркастичния въпрос: