Загадката на Япония: почти няма кошчета, а улиците блестят от чистота

Всеки турист, прекарал поне ден в Токио, вероятно е изпадал в една и съща ситуация: държи празна чаша от кафе, опаковка от храна или бутилка и започва да се оглежда за кошче. Само че такова често няма. И въпреки това улиците на японските градове остават забележително чисти.

На пръв поглед това изглежда като парадокс. Япония е известна с реда и чистотата си, но обществените кошчета за боклук са сравнително малко. Причината се крие в комбинация от исторически събития, разходи за поддръжка, обществени навици и дългогодишна политика срещу замърсяването.

Един от големите повратни моменти настъпва през март 1995 г. Тогава членове на култа „Аум Шинрикьо“ извършват нападение със зарин в токийското метро. При атаката загиват 14 души, а хиляди са ранени.

След трагедията властите започват масово да запечатват или премахват обществени кошчета като мярка за сигурност. Идеята е те да не могат да бъдат използвани за укриване на опасни вещества или взривни устройства. По-късните терористични атаки по света допълнително затвърждават тази практика.

С времето обаче се появява и друг важен фактор: разходите. Някои японски общини съзнателно намаляват броя на кошчетата, за да ограничат разходите по събиране и обработка на отпадъците и едновременно с това да насърчат хората да носят боклука си със себе си.

В Киото например броят на уличните кошчета е намален значително след 2011 г. Причината е, че хора започнали да изхвърлят в тях и битови отпадъци, което увеличило количеството боклук и разходите за поддръжка.

Тогава идва логичният въпрос: щом няма достатъчно кошчета, защо улиците не са затрупани с отпадъци?

Отговорът е, че чистотата в Япония не е просто въпрос на лична дисциплина. В продължение на десетилетия местните власти инвестират в кампании срещу изхвърлянето на боклук, обществено образование, редовно почистване и правила, които ограничават замърсяването.

В някои райони на Токио изхвърлянето на отпадъци на обществени места е забранено, а около определени гари нарушителите могат да бъдат глобявани.

Съществена роля има и обществената нагласа, позната с израза „meiwaku o kakenai“. Смисълът му е човек да не причинява неудобство или неприятности на околните. Оставянето на боклук след себе си лесно се възприема именно като подобно поведение.

Навиците също са различни от тези в много западни държави. В Япония храненето по време на ходене не е толкова разпространено. Това означава и по-малко опаковки, чаши и други отпадъци, които се натрупват по улиците.

За туристите ситуацията е различна. Те прекарват часове навън, купуват храна и напитки от магазини, обикалят забележителности и сравнително бързо се оказват с няколко празни опаковки в ръце.

Много посетители първоначално се дразнят от липсата на кошчета, но впоследствие свикват. Практиката е проста: ако няма къде да изхвърлиш отпадъка, го носиш със себе си, докато намериш подходящо място.

Японските власти дори съветват туристите да изхвърлят опаковките в магазина, от който са купили храната или напитката, когато това е възможно, или да ги занесат обратно в хотела си и да ги сортират там.

Кошчета все пак има. Те могат да бъдат намерени например на железопътни гари, често близо до турникетите. Някои са прозрачни и са разположени така, че да могат лесно да бъдат наблюдавани от служители или охранителни камери.

Така японската чистота се оказва резултат не от едно единствено правило, а от цяла система. Сигурност, по-ниски разходи, обществено възпитание, контрол и навикът човек да поема отговорност за собствения си отпадък работят заедно.

И може би именно това е най-интересният урок от японския модел. Липсата на кошче не се възприема като оправдание да хвърлиш боклука на земята, а като причина да го задържиш, докато намериш място за него.