Зарежда се...

Загадката зад последния ефир

Загадката зад последния ефир

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

В началото на 80-те години на миналия век Бахитгул Ходжанова е една от най-известните и обичани телевизионни фигури в Казахската ССР. Тридесетгодишната говорителка на държавната телевизия е красива, образована, майка на две деца и дъщеря на уважаван и влиятелен баща — известен оризопроизводител и Герой на социалистическия труд. Зад блясъка на екрана обаче се крие напрегнат семеен живот. Съпругът й, инженерът Исатай Ходжанов, е измъчван от силна и патологична ревност заради популярността на жена си и вниманието, което тя получава от зрителите и колегите си.

През декември 1982 г., след края на вечерния ефир в столицата Алма-Ата, Бахитгул облича палтото си от норка, слага златните си бижута и напуска сградата на телевизионния център. От този момент нататък следите й напълно се губят. Два дни по-късно съпругът й Исатай се явява в милицията, за да подаде сигнал за изчезването й, като обяснява забавянето си с предположението, че заради късния час тя може да е останала да пренощува при приятелка или колежка.

Още в първите дни на издирването опитните криминалисти обръщат внимание на несъответствията в разказа на Исатай Ходжанов и на престореното му поведение. Липсата на скъпото палто и златните накити — три пръстена и медальон — първоначално насочва някои следователи към версията за грабеж с убийство, но опитите да се провери по-задълбочено самият съпруг бързо удрят на камък. Когато милицията започва да го разпитва като основен заподозрян, Исатай се оплаква на тъста си. Бащата на Бахитгул категорично отказва да повярва, че зет му може да е замесен в изчезването на дъщеря му, и използвайки огромния си авторитет, успява да стигне до най-високото ниво в републиката — първия секретар на ЦК на Комунистическата партия на Казахската ССР Динмухамед Кунаев. По разпореждане отгоре на Министерството на вътрешните работи е забранено да разработва Исатай Ходжанов като заподозрян. Разследването е принудено да търси извършителя навън сред криминалния контингент, таксиметровите шофьори и случайните познати, докато в града плъзват най-различни слухове за отвличане с цел откуп или бягство в чужбина.

В продължение на почти две години делото остава в пълна задънена улица.Пробивът настъпва едва през 1984 г., когато разследването е поето от Габдрахим Мендешев, заместник-началник на Управлението за криминално издирване, известен със своята упоритост и непоколебимост пред висшестоящите. Преглеждайки материалите по делото, Мендешев стига до извода, че ключът към загадката все пак се крие в семейството. Малко след това до оперативните работници достига информация от съседната Киргизка ССР, че по време на почивка на езерото Исък-Кул Исатай Ходжанов употребил алкохол и в компания изпуснал двусмислени думи, които намеквали, че знае точно какво се е случило с жена му. Скоро след този случай Ходжанов влиза в конфликт в градски автобус в Алма-Ата и е задържан от патрул за дребно хулиганство. Мендешев използва ареста като възможност да проведе поредица от задълбочени разпити без външен натиск и политическа закрила. Изправен пред събраните косвени улики и психологическия натиск на опитния следовател, Исатай рухва и прави пълни самопризнания.

Разказът на Ходжанов разкрива зловещата истина за фаталната декемврийска вечер. Оказва се, че след работа Бахитгул всъщност се е прибрала у дома, където между двамата избухнал поредният жесток скандал от ревност. В пристъп на ярост инженерът грабнал дървена точилка и нанесъл смъртоносен удар по главата на съпругата си. Осъзнавайки какво е извършил, той свалил палтото от норка и златните бижута, за да инсценира грабеж, след което ги укрил. През нощта изкопал дълбока яма в мазето под пода на собствената им къща и заровил тялото й. В продължение на почти две години той продължил да живее в същия дом, преструвайки се на съкрушен вдовец пред децата си, роднините и милицията.

При последвалия следствен експеримент и претърсване в мазето останките на Бахитгул Ходжанова са открити и ексхумирани. Съдебният процес приключва с присъда от осем години лишаване от свобода за Исатай Ходжанов — наказание, което според тогавашния съветски наказателен кодекс съответства на убийство, извършено в състояние на силен афект или без предварителен умисъл. Поради добро поведение в затвора той е освободен предсрочно след изтърпяване на около половината от присъдата. Така случаят с Бахитгул Ходжанова остава в криминалната история на Казахстан не само като трагедия на една от най-ярките телевизионни звезди на епохата, но и като показателен пример за това как намесата на властта може да забави правосъдието с години, дори когато извършителят е пред очите на всички.

Източник: socbg.com

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com