Загина геройски, без да каже нито дума на врага

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Повече от 13 години от своя прекрасен младежки живот Христо Ников посвети на борбата. През това време той беше много пъти арестуван, съден, лежа в затвора и извърши големи дела, които обезсмъртиха името му.

Христо Димитров Ников е роден на 27 април 1911 г. в гр. Самоков, където детството му протича в голяма мизерия. Още от малък той остава без баща, който вследствие на жестоки побоища, нанесени му заради неговото участие в Септемврийското въстание, мъченически умира. Революционните традиции в семейството му и революционните борби в Самоков през бурното време 1918—1923 г. събуждат в будния юноша чувство и воля за борба, смелост, омраза и презрение към фашистките банди.

Едвам достигнал 13-годишна възраст, Христо надига багаж и се упътва към София да търси работа и хляб. Хваща се на работа в различни предприятия. Рано изпитва на гърба си капиталистическата експлоатация. През 1928 г. постъпва на работа в сладкарската фабрика на братя Пееви, където участва в борбите на работниците за по-добро заплащане на труда им, за по-сносни условия на работа, за 8-часов работен ден. В процеса на борбата класовото съзнание на Христо расте, в средата на работническия колектив той се издига като културен момък, трудолюбив и любознателен, учтив и интелигентен младеж. Такъв го помнят работниците от фабриката от онова време.

Във фабриката Христо Ников става член на БКМС и се проявява като смел и способен организатор на работническите борби.

Оценил неговите качества на ловък конспиратор и добър организатор, Софийският градски и едновременно окръжен комитет на БКМС през 1932 г. го издига за завеждащ военния отдел при комитета, дейност особено опасна и рискована за неговия живот. Независимо от дълбоката му конспиративна длъжност, която той е изпълнявал, Ников взимаше в началото на 30-те години живо участие в публичните прояви на РМС и НРПС в София, крачеше с раница на гърба по пътеките на Витоша, пееше, декламираше, играеше. С тая си явна дейност той ловко прикриваше пред врага конспиративната си работа във военния отдел. На мене ми правеше приятно впечатление неговата хубава външност (той беше физкултурник и турист от висока класа), неговата интелигентност, замисленост и задълбоченост. Христо Ников приказваше тихо, логично и убедително. Всяка дума у него беше премерена и казана точно на място. Той привличаше младежите към себе си като магнит, защото беше много внимателен с тях, изслушваше ги, никога не се поставяше над тях, разбираше ги. Влияеше им с идеите си, ума, словото си и примера си. Разбираха го и те, следваха го и го обичаха. Всеки младеж се чувстваше щастлив да другарува с него.

Такъв беше този млад работник, с лице на интелектуалец, съчетал в себе си най-добрите черти на пролетарската младеж от 30-те години.

По-късно, през лятото на 1934 г., Христо Ников е привлечен на работа в окръжния комитет на БКП. Скоро обаче, по провал на комитета, той е арестуван и осъден на няколко години затвор, откъдето излезе по амнистия през 1937 г. Сега той наново започна да се мярка сред софийските си другари. През това време до навечерието на антисъветската война от 22 юни 1941 г. Христо Ников разви голяма партийна дейност в провеждането на новия курс на партията, в изграждането на Народния фронт в столицата, развива активна синдикална дейност сред работниците в София, с които той имаше широки връзки.

След вероломното нападение на хитлеристка Германия над СССР, като член на областната военна комисия в София, Христо Ников всеотдайно работи по изграждането на бойните групи в София. И сам той лично ръководи една от първите бойни групи в столицата, която е трябвало да извършва саботажи по ж.п. линия София—Бов, за да пречи на движението на хитлеристки части и военно снаряжение към Източния фронт. В Музея на революционното движение в България има изложени оръжие, клещи, секачи, шипове, употребени от неговата група, които красноречиво говорят на посетителите за големите грижи, които Ников е полагал при ония страшни трудности и опасности за въоръжаването на бойните групи.

Под ръководството на Никола Ботушев и Христо Ников групите пристъпват към саботажи. Полицията усеща тяхната дейност. По това време Дирекцията на полицията издава заповед: „Да се задържи при щателен обиск лицето Христо Димитров Ников, живущ на ул. „Брегалница“ 105.“ Търсят го в София и в Самоков. Няма го. Тогава министърът на вътрешните работи издава заповед до всички полицейски органи в страната, в която заповядва: „Да се залови лицето Христо Димитров Ников. Да се предаде жив или мъртъв в ръцете на полицията, който го залови, ще получи голяма награда“. И той е заловен… Почват разпити, мъчения. Смелият комунист мълчи. Според някои автори той прави смел опит да избяга от Дирекция на полицията. „На десет крачки от входа е настигнат — писа в. „Самоковска комуна.“ от 22. IV. 1961 г. — и ранен с нож. Започват зверски побоища и инквизиции. Смелият болшевик, железният физкултурник встъпва в еднолична борба с гадовете, фашисти изроди. „Да живее маршал Тимошенко ! Да живее доблестната Червена армия ! Фашистка Германия ще бъде разбита !“ — Така се държа прекрасният комунист — продължава вестникът — в последната схватка с врага. Нанесени му бяха много удари с ножове и тъпо оръжие. Той загина на (1 октомври 1941 г. — б. м.). геройски, без да каже нито дума на врага“.

Христо Ников умря за великото комунистическо дело като истински герой на революцията, верен син на работническата класа, като един от най-първите радетели на бойната дружба през 1941—1944 г. между революционните сили у нас и Съветската армия в общата борба срещу фашизма и хитлеристката агресия.

Автор: Стоян Стоименов

Източник: Годишник на Музея на революционното движение в България, София, 1967 г.

–––––––––––-

Забележка: На името на героя беше наименуван бившия военен завод „Христо Ников“ в Самоков, който през 1990 г. бе преименуван на „Самел 90“. Имаше и кооперация за сладкарски изделия „Христо Ников“ в София, която след 2015 г. прекрати дейността си.

–––––––––––-

През септември 1941 г. Христо Ников пише следното писмо до сестра си:

„Мила сестричке, пиша ти набързо, защото знам, че вече се безпокоиш за мене. В момента съм на един таван, на удобно място край комина. Борбата става на живот и смърт! Победата ще бъде наша, разбира се. Пресата четеш, нали? Съобщават за бързото напредване на германците. Но знай едно, че съветският народ ще победи, та макар и до Москва да стигнат тия гадове! Събитията така се стичат, че може би няма да се видим вече, но борбата изисква жертви, не тъжете за мене. Ние сме хиляди, през костите на които ще минете, за да построите прекрасния социалистически живот! На мама не казвай подробности за мен. Няма нужда да се тревожите. Не зная кога пак ще се обадя.“

Същия месец, той е заловен от фашистката полиция с помощта на провокатор. Подложен е на жестоки мъчения, но не признава нищо, след което е отнесен полумъртъв в килията и на шията му са завързани връзките на обувките му, за да могат фашистките палачи да съобщят на близките му, че се е обесил… Датата е първи октомври 1941 г….

В негова памет другарите му разпространяват следния позив:

„Позив от другарите на Христо Ников по повод обесването му.

Полицейските озверени шайки на Филов под командата на германски полицаи грабнаха от улицата честния, предан български син, борец ХРИСТО НИКОВ, 33-годишен (всъщност 30-годишен бел. ред.), работник. Подложиха го в Дирекцията на полицията на страшни инквизиции и го обесиха без съд, без присъда. Екскортиран от същите пияни зверове, които го обесиха, трупът бе захвърлен в един гроб на софийските гробища.

Граждани!

Смъртта на Христо Ников е сигнал! Тя ни сочи какво чака всеки честен български гражданин, ако продължаваме да търпим тежкото и срамно иго на Хитлер и Филов у нас. Тяхната престъпна политика не знае средни пътища: пълно ограбване на българския народ и, накрая, хвърлянето му в унищожителна и гибелна война срещу братска Русия – ето замислите.

И ако не днес, то утре неизбежно ще бъде засегнат всеки един от Хитлеровия водовъртеж на убийства и престъпления. Недавнашните чешки събития ще започнат да се повтарят и у нас. А те ще засегнат всички слоеве от населението без изключение.

Граждани!

На борба против Хитлеровите обирачи!

На борба против хитлеристкото правителство на Филов!

Против братоубийствената война срещу Русия!

Против интерниранията и убийствата!

От другарите му.“

Писмото и позивът се публикуват със съдействието на Марин Спасов