Замислете се колко по-справедлив, честен, учтив и истински би бил нашия свят, ако всеки носеше пряки последствия за думите и поведението си?
Замислете се колко по-справедлив, честен, учтив и истински би бил нашия свят, ако всеки носеше пряки последствия за думите и поведението си? Ако всеки носеше отговорност за големите си думи – пряка, директна, ако трябва и физическа…
Казваш, че искаш да унищожиш руснаците – отиваш и те пускат с един нож да се биеш „един на един“ до смърт с руснак – да имаш шанс да застанеш зад думите си. Ама как бързо тогава ще сменят войнствения тон с едно такова мекичко, компромисно говорене – „Ама аз нямах предвид буквално….изхвърлих се малко, дай да не се колим, да седнем и да поговорим, да се разберем човешки и без насилие“.
Кажеш, че искаш война – директно те изкарват от чекиджийския ти офис, където си седнал пред чикиджийския лаптоп, и те пращат в окопите при снарядите и дроновете.
Обикаляш по телевизиите и обясняваш как трябва да приемем еврото и нямало никакви рискове от това. Обаче знаеш, че не носиш никаква отговорност и няма да има никакви лични последствия за теб. Ами ако знаеше, че ако сбъркаш, ще те изкарат на площата, ще те съблекат гол и народа ще се изреди да те бие със сопи по гърба – дали щеше да си толкова арогантен, толкова самодоволен и уверен в думите си? Или щеше рязко да станеш по-учтив, внимателен и пресметлив?
И това не важи само за политиката, важи за всичко в тоя живот. Пратиш си непожелана снимка на члена на непозната жена в социалките – да трябва веднага след това да излезеш от „абстрактното“ и „виртуалното“ и да влезеш във физическото и материалното – да застанеш пред мъжа ѝ и баща ѝ, да си събуеш гащите и там да го покажеш „достойнството“ си. Завиждаш на някои за нещата, които притежава – веднага да трябва да понесеш неговите товари, саможертви и отговорности. Дали няма да станеш рязко по-скромен и по-добър човек?
Колко по-истински и честен щеше да бъде, ако винаги и непосредствено носехме последствия за думите и действията си – добри или лоши. Колко по-честни щяхме да бъдем със себе си и другите. Сега дори не познаваме себе си, нямаме идея дали мислите и думите ни са истински и наши, защото сме прекалено отдалечени от последствията от тях.
Post Comment