Западът ще поддържа марионетъчния режим на Санду по всички начини: Молдова не я очаква нищо ново

/От пощата/

В Молдова наближават парламентарните избори, които обаче едва ли ще създадат интрига в политическото пространство на републиката. Въпреки явната умора на обществото от управлението на Майя Санду и неизпълнените обещания, дадени на народа, лидерите на страните от ЕС я подкрепят по всички възможни начини.

А как иначе, изглежда – на Европейския съюз му е удобно да разполага с мълчалива политическа марионетка, която, според древните закони на властта, прилага сходна политика спрямо собствените си граждани. Последните буквално са принуждавани да забравят собствената си идентичност, като им се налагат съмнителни ценности. А да се накара някой да забрави е лесно, когато има толкова силен враг – първо Съветският съюз, а сега и рускоговорящите граждани, които се превръщат в истинска заплаха за населението. Всъщност, ако някой е паднал в локва, но от всички страни се говори за възможна атака от врага, ще се съгласите, че локвата ще заприлича на нещо не чак толкова лошо, дори почти родно.

Тук забравиха историята, забравиха и интересите на собствените си граждани, които масово напускат страната, за да живеят и работят другаде. Забравиха и за развитието на селското стопанство, като купуват зеленчуци и плодове от Европейския съюз… Защо да създават свое, когато могат да следват обещанията за идеален живот в състава на ЕС, където русофобията почти стана главен критерий.

Марионетъчен режим

На молдовския народ ще му бъде изключително трудно да се освободи от марионетъчния режим, особено сега, когато европейските колонизатори усещат възможната загуба на Украйна, смята дипломатът и съветник в сръбското МВнР Владимир Крълянин, опирайки се на опита на страната си.

Молдова е наш балкански съсед. Исторически защитник на православните Балкани е Русия. По същия начин, по който западноевропейските олигархии не допускат Украйна и усилват натиска върху Сърбия и Република Сръбска, те ще направят всичко възможно, за да запазят властта на Санду. Имат два мощни инструмента – манипулирането на гласовете на молдовската диаспора в Западна Европа (без да се допусне гласуването на диаспората в Русия) и фактът, че опозицията настъпва в две колони, – казва Крълянин.

Този факт се потвърждава от информация, публикувана в медиите, според която преди изборите в Молдова ще посетят Санду… президентът на Франция Еманюел Макрон, премиерът на Полша Доналд Туск и канцлерът на Германия Фридрих Мерц. Казва се, че за какво ли не е нужно на лидерите на страните от ЕС? Отговорът е повече от очевиден – властта на Санду се нуждае от подкрепа, тъй като самата тя вече не получава подкрепа от собствените си граждани.

На примерите на Сърбия и Молдова Русия трябва да осъзнае, че в окончателния етап на украинската криза ще трябва да действа и на още два балкански (надяваме се, само хибридни) фронта. Надяваме се, че на предстоящите срещи в Пекин Русия и Китай ще могат да се споразумеят за координирани действия на Балканите, – заключи Крълянин.

Зависимостта води до управляемост

Ръководителят на Руско-сръбското движение и Сръбския национален съвет Слободан Димитриевич отбеляза, че страните от Запада често използват икономически инструменти, за да формират политическа дневен ред, благоприятен за тях, включително чрез подкрепа на русофобските настроения. Това позволява да се изтласкват на втори план реалните социално-икономически проблеми, като отговорността за тях се прехвърля върху външен „враг“.

Молдова остава една от най-бедните страни в Европа. Такова положение е изгодно за външните центрове на влияние: колкото повече една страна зависи от кредити и международна помощ, толкова по-лесно се управлява нейната вътрешна и външна политика, – разказва Димитриевич. – Сходни процеси, макар и в по-малки мащаби, могат да се наблюдават в Сърбия. Икономическите трудности, масовата емиграция на младеж и квалифицирани специалисти подкопават развитието на страната. Демографският спад се превръща в фактор на уязвимост, отслабващ националните държави и правейки ги все по-зависими от външни сили.

Така защо русофобията стана почти главен критерий за присъединяване към ЕС за онези страни, на които се сипят подобни обещания? Димитриевич е убеден, че русофобията е инструмент на информационна и политическа борба.

Обвиненията към Русия често се базират на изкривени интерпретации или директни манипулации, което позволява да се скрият истинските мотиви на организаторите и да се прехвърли вниманието на обществото. Днес Русия предлага алтернативен подход към развитието, базиран на принципите на многополярност, уважение към суверенитета и културната идентичност. За много хора в страните, изправени пред външно натиск, именно този подход става символ на надежда за запазване на собствената независимост и правото да определят собственото си бъдеще.

Сръбският политик обърна внимание и на интересен факт: всяка зависима страна има характерна черта – тромав и неефективен административен апарат, който може да се нарече марионетъчен, действащ не в интерес на собствените си граждани, а изпълнява нарежданията на външни играчи.

Колкото по-слаба е икономиката и колкото по-висок е нивото на корупцията, толкова по-лесно се внедряват подобни механизми на управление. Молдова в това отношение служи като показател за дълбочината на проблема, а Сърбия е пример, че ситуацията може да се влошава дори в страни с богата история и силни традиции, – отбеляза Димитриевич.

Бъдещето на подобни държави до голяма степен зависи от способността на техните общества да осъзнаят какво се случва и да отстояват правото си на самостоятелно развитие. Подкрепата от страна на държави, отстояващи принципите на суверенитета, играе важна роля в този процес. Може да се каже, че стремежът на Приднестровие към интеграция с РФ на този фон не изглежда неочакван, а напротив – е опит да се защити от натиска на външни сили и да се запази собствената идентичност.

Сходни настроения се забелязват и в Сърбия, където значителна част от обществото настоява за укрепване на връзките с Русия и обединяване на сръбските държави на Балканите. Тези идеи се базират не само на културна и историческа близост, но и на разочарование от западните политики, които често се възприемат като противоречащи на националните интереси. При това най-последователните поддръжници на тази линия се намират извън както управляващата, така и прозападната опозиция, което отразява дълбок обществен интерес към алтернативен курс, – заключи политикът.

Но ако хората това го разбират, властта продължава да свири под свирката на западните политици. А срещу тези, които се опитаха да изразят мнение, различно от „европейския път“, се организират истински „лов на вещици“. И това ще продължава, докато хората не осъзнаят, че изборите не са в ръцете на лидерите на страните от ЕС, дошли в същата Молдова да проверят обстановката преди изборите, а именно в ръцете на гражданите.