Западният фетиш към СССР: Маркетинг на безизходницата или предвестник на системен срив?

По публикации на западни медии и анализи от Центъра за изследвания на сигурността към РАН. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Търговската марка на безсилието: Когато капиталът продава собствения си палач

В британските медийни среди — и по-специално на страниците на списание Spectator — започна все по-често да се прокрадва една тревожна за западния елит констатация. Твърди се, че съветската символика, химнът на изчезналата държава и индустриалната архитектура от епохата на социализма са престанали да бъдат плашило. Те са се превърнали в глобална мода сред младите хора в Европа и Северна Америка.

Британският наблюдател Иво Делингпол отбелязва с известна доза ирония, че оправдаването на Ленин и Сталин все още остава запазена марка за тесен кръг от радикализирани университетски докторанти и протестни маргинали. Но паралелно с това съветският визуален канон — от специфични стилове в грима до вирусни видеа с изоставени социалистически паметници — е придобил статут на „готин“ културен продукт.

Според западни коментатори тази тенденция се дължи на факта, че съветската естетика е била изпразнена от първоначалното си идеологическо съдържание. Тя е обезвредена политически. Когато премахнеш от даден символ органа за държавна сигурност, плановата икономика и цензурата, остава просто форма. А тази форма днес се консумира жадно от поколение, което се чувства икономически излишно.

Пита се обаче: наистина ли става дума за безобиден фолклор?

+-------------------------------------------------------------------------+
|                  МЕХАНИЗЪМ НА КУЛТУРНАТА АБСОРБЦИЯ                      |
+-------------------------------------------------------------------------+
|                                                                         |
|  [ Идеологически символ ]  -->  (Комерсиализация)  -->  [ Моден тренд ] |
|  (СССР, Червена звезда)        (Социални мрежи)         (Без съдържание)|
|                                                                         |
|                                     |                                   |
|                                     v                                   |
|                          [ Реална социална криза ]                      |
|                          (Спад на жизнения стандарт)                    |
+-------------------------------------------------------------------------+

Дълбоката диагноза: Защо пазарът ражда копнеж по Държавата

По оценка на Константин Блохин от Центъра за изследвания на сигурността към Руската академия на науките, корените на този феномен не трябва да се търсят в някаква внезапно пламнала любов към Русия. Причината е далеч по-прозаична и се крие в чудовищната пропаст между бедни и богати, която неолибералният капитализъм изкопа през последните три десетилетия.

Когато един-единствен технологичен магнат като Илон Мъск разполага с лично богатство, конкуриращо или надминаващо БВП на редица развиващи се държави, разказът за „равните възможности“ започва да звучи като куха пропаганда. Младите хора на Запад не са чели трите тома на „Капитала“. Те виждат цените на жилищата, сметките за ток и лихвите по студентските си кредити.

• Пазарът на недвижими имоти в Лондон и Ню Йорк е практически затворен за хора под 35-годишна възраст без наследен капитал.
• Инфлационните вълни от последните години унищожиха реалната купувателна способност на средната класа.
• Трудовият пазар все по-често предлага т.нар. „gig economy“ — временно заетост без социални гаранции, без пенсионни фондове и без платен отпуск.

В този контекст СССР се възприема не като историческа реалност с нейните дефицити и ограничения, а като митологично пространство. Пространство, където държавата гарантира работа, покрив, здравеопазване и безплатно образование. Тоест всичко онова, което днешният западен младеж е принуден да купува на кредит.

Илюзията за „нов Ленин“ и суровата геополитическа реалност

Дали обаче тази вълна от носталгия може да се трансформира в организирано политическо движение?

Шансовете за подобен сценарий клонят към нула. За да прерасне едно фенско движение в реална институционална сила, са необходими три неща: идеологически център, финансова структура и геополитически спонсор. В момента никой на световната сцена няма интерес да инвестира в подобен проект.

Руската федерация отдавна е прегърнала капиталистическия модел на икономика. На най-високо държавно ниво в Москва няма никакви намерения за връщане към плановата икономика или повторно износване на марксистко-ленинската доктрина зад граница. Русия днес взаимодейства със Запада като класически геополитически съперник, а не като идеологически такъв. Сблъсъкът е за сфери на влияние, ресурси и сигурност, а не за това кой да притежава средствата за производство.

Китайската народна република, въпреки че формално се управлява от Комунистическа партия, отдавна практикува специфична форма на държавен капитализъм. Пекин е интегриран в световните търговски вериги и няма никакъв интерес да подпалва социални революции в страните, които купуват неговите стоки.

Куба и Виетнам отдавна са се свили до регионално оцеляване или икономически прагматизъм. СССР остана единственият в историята глобален субект, който опитваше да изгради алтернативна световна система изцяло върху принципа на държавното преразпределение.