Летецът Юрий Гагарин стана първият човек, полетял в Космоса, на 12 април 1961 г. – точно преди 60 години. В 9 часа и 7 минути от космодрума Байконур излита корабът „Восток“, който прави обиколка на Земята. Полетът продължава 108 минути, а славата му се записва в историята.

През същата 1961 г. Гагарин е поканен и в България.

Тук е направена и една от най-известните му снимки с бял гълъб ръцете, която символизира мира и мирното усвояване на Космоса.

Когато Гагарин пристига в Пловдив той е настанен в лъскавия хотел „Тримонциум“. Първият космонавт има множество срещи с пловдивското гражданство. От „Аптека Марица“, през Джумаята, през „Княз Александър I“ до Военния клуб и ул. „Иван Вазов“, море от народ приветства Юрий Гагарин. Група деца му подаряват гълъб. Точно тази снимка облита света.

Фотограф е Павел Барашев от Комсомольская правда, който придружава първия космонавт в многобройните му пътувания. Именно тази снимка по традиция краси борда на Международната космическа станция (МКС).

На Летище „София“ на 22 май 1961 г. първият летец-космонавт е посрещнат тържествено лично от първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. Двама души обаче са плътно до Гагарин по време на дългата му обиколка из страната. Единият е секретарят на ЦК на БКП Борис Велчев, който след месеци става и член на Политбюро и още тогава е смятан за втория човек в партията след Тодор Живков. Вторият е началникът на УБО – ген. Димитър Гръбчев. Борис Велчев е дядо на бившия главен прокурор и настоящ председател на Конституционния съд, който носи същото име. А ген. Гръбчев е баща на известната режисьорка Иванка Гръбчева.

„Скъпи Юрий Алексеевич Гагарин, за нас, българите, днес е необичайно щастлив ден. Вестта за Вашето пристигане на българска земя, развълнува дълбоко мало и голямо по нашите градове и села. Вие извършихте в името на мира и за благото на цялото човечество чутовен подвиг. Велико дело, което предизвиква възхищение и гордост за могъществото на човека по всички краища на нашата планета. Вашето име стана близко, родно, скъпо на всяко българско сърце.“ С тези думи се обръща Живков към Гагарин на Летище „София“.

Тодор Живков приветства Юрий Гагарин на българска земя. Зад Тато е бившият Първи Вълко Червенков, който все още е член на Политбюро, но вече почти е изпаднал в немилост и съвсем скоро ще бъде отстранен от всички постове и изключен от БКП

„Позволете ми, драги Юрий Алексеевич, от името на Централния комитет на Българската комунистическа партия, президиума на Народното събрание и Министерския съвет на Народна Република България, от името на целия наш народ горещо да ви приветствам по случай пристигането ви в нашата родина. Във ваше лице ние поздравяваме славните труженици на съветската наука и техника, хилядите съветски учени-специалисти, които в условията на съветската власт и от позициите на марксистко-ленинското материалистическо учение, оставиха далеч зад себе си науката и техниката в капиталистическото общество, успешно овладяват най-дълбоките тайни на природата. Подчиняват нейните неизчерпаеми сили в служба на човечеството, създадоха условията за постепенно проникване на човека в незнайните простори на Вселената“, продължава първият секретар на БКП.

Първият космонавт сърдечно благодари за топлия прием, а по улиците на София и на всички градове, които посещава, излизат стотици хиляди българи. Те го поздравяват радушно, по стара българска традиция го посрещат с хляб и сол, отрупват го с цветя и с подаръци, вдигат маси за него, а той играе български хора.

Успешният полет на Юрий Гагарин е третият голям успех на Съветския съюз в космическата надпревара със САЩ. Преди това  са изпратени първият космически спътник и първото живо същество – кучето Лайка, в Космоса. Американците наваксват едва на четвъртия етап – с изпращането на хора на Луната. Като част от „социалистическия лагер” България също се включва в космическите  програми с различни изобретения и апаратура, а също и със специални храни. Ние сме третата страна в света, която произвежда храни за астронавти, като менюто включва дори кисело мляко. Те се приготвят от учени в БАН, които са сигурни, че могат да се използват и за бедстващи региони, и при евентуална война.

По улиците на София Гагарин и Живков минават в откритата съветска лимузина ЗиС. От трибуната на мавзолея на Георги Димитров на площад „Девети септември“ Юрий Алексеевич приветства българите в компанията на цялото българско партийно и държавно ръководство.

След София Юрий Алексеевич посещава Варна, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Стара Загора, Бургас и още много други градове. Обиколката му трае месец и той си заминава чак през юни. Много български градове обявяват първия космонавт за почетен гражданин.

По време на визитата си у нас  Гагарин посещава новооткритото 138-о училище в столицата, което вече носи неговото име. В двора му тогава засажда и един бор, който поставя началото на т.нар „Алея на космонавтите“. Пет години по-късно той повторно посещава училището. След него тук гостуват и други космонавти – Павел Попович, Валентина Терешкова, Николай Рукавишников, българският космонавт Георги Иванов. Те са само част от имената, които пази книгата за посетители в 138-о училище, което след промените в България вече носи името на историка Васил Златарски.

Гагарин в Плевен

Вечерта на 25 май Гагарин посещава и резиденция „Евксиноград“, където е устроен прием в негова чест. Той е посрещнат от секретаря на ЦК на БКП Борис Велчев и зам.-председателя на Министерския съвет Живко Живков. Юрий Гагарин полага началото и на Алеята на космонавтите във Варна. Той засажда сребърна ела и един кедър в Морската градина, в близост до Пантеона.