Защо бе, Пена? – Спомени от Народната република

Е, отиде си… Просто реши, че е време, напусна ни Димитър Пенев. Направи го със стил, предполагам и с усмивка, както го е правил милион пъти! Стори го така, както сигурно той е искал, да изиграе тактически последните си часове, минути, секунди…

Сякаш искаше да минат празниците, да не нарушава доброто настроение на близки, приятели и фенове около Коледа и Нова година, когато хората хапват и пийват, пожелават си здраве и късмет.

Новината за кончината на Пената връхлетя със страшна сила в първите дни на новата 2026-а. И спомените изникнаха, налазиха всеки един от нас, имал щастието да се докосне за хилядна от секундата до огромната величина Димитър Пенев!

Благ, усмихнат, добряк – човек, който винаги имаше какво да каже по която и да е тема, да пусне лафче, майтапче, докато си дърпа от дежурната цигара и отпива от любимата водка с кока-кола или червено винце – в зависимост от сезона, разбира се.

Не можеше да живее без ЦСКА, не можеше да живее без „Армията“, която инспектираше във всеки един момент – да види как върви строежът, дали се наливат правилно бетонните колони, дали седалките са добри. И пак го прави с майтап и с лъчезарната си усмивка.

Гледайки социалните мрежи, човек ще си зададе въпроса дали изобщо има някой, който да не се е снимал с Пената, да не е написал спомен с него! Човек от народа, затова и народът го обичаше, разбира се – и ще продължи да го обича.

Тук титлите, отличията и постиженията нямат никакво значение, нямат стойност, защото е важно какво човек е оставил в наследство и в съзнанието на всеки един от нас. Да, днес България загуби частица от най-великата си история!

Необятната Вселена – какъвто беше Стратега от Мировяне, а и затова всички го наричаха г-н ЦСКА. Еми, да, заслужи си го, защото остана верен, предан и не забрави откъде тръгна за големия футбол. Никога не спомена една лоша дума и за ЦСКА, и за родния Локомотив Сф, въпреки че имаше поводи. Преглътна огорченията и обидите, които бяха изсипани в различни моменти в неговата кариера.

Преглътна и позорното изгонване от националния отбор, след като се върнаха „лъвовете“ от Евро`96. Пак махна с ръка и прости, продължи напред.

Винаги ще се споменава лудото американско лято, дало толкова щастие на народа ни, на едно целунато от Бога поколение! За него е казано и изписано всичко. Е, или почти всичко…

За съжаление не доживя да види новата „Армия“ в пълен блясък, да види модерния стадион. А трябваше да е там, защото го е заслужил!

Е, сега, в това комерсиално време, идва ред на ръководството на ЦСКА, което трябва да кръсти новият стадион на Димитър Пенев, който остави сърцето и душата си на терена, в Борисовата градина.

И за Старшията не трябва нищо в минало време, а в настояще и бъдеще, та да знаят и помнят поколенията!

Сбогом, г-н ЦСКА!

Автор: Атанас Георгиев