Защо черният пазар на нефрит в Китай произвежда фалшификати от лят камък и магнетит

Релефните изображения върху плътна скална маса и минералната логика на Североизточен Китай

Историята на 96-килограмовия каменен диск с диаметър от 130 сантиметра (радиус 65 см) и височина 25 сантиметра, за който се твърди, че е бил придобит от манастир срещу консумативи и днес се намира в частния „Музей на нефрита“, се сблъсква с първия си сериозен изпит още на ниво петрография и обработка на материали. В археологическата практика на неолитната култура Хуншан (4700 – 2900 г. пр.н.е.), разпростряна в басейна на река Ляо в провинция Ляонин и Вътрешна Монголия, основният използван минерал е нефритът (предимно тремолит-актинолитови разновидности), добиван от находищата в Сиуян. Хуншанските майстори са прочути с изработването на т.нар. „нефритени прасета-дракони“ (C-образни дракони) и плоски дискове „Би“, чиито повърхности са полирани с абразивни пясъци в продължение на десетилетия. При въпросния 96-килограмов обект обаче се наблюдава нещо коренно различно – барелефни, изпъкнали символи и орнаменти, покриващи цялата горна повърхност, както и четири отделни знака върху долната страна.

В каменнорезбарското изкуство изработването на изпъкнал (позитивен) релеф върху естествена твърда скала, като базалт, гранит или плътен шпинел, изисква отнемане на огромно количество от околния материал. Това е процес, който при липсата на стоманени или диамантени инструменти консумира хиляди човекочасове и оставя специфични следи от абразия. Наличните макроснимки на повърхността обаче показват пореста, кавернозна структура с формации, напомнящи газови мехурчета или ерозионни кухини, характерни за лети материали или вулканични шлаки. Твърдението, че техниката наподобява „тулски меденки“ – т.е. че символът е получен чрез щамповане или изливане в предварително подготвена форма – автоматично изважда предмета от категориалния апарат на класическата неолитна каменнорезба и го препраща към сферата на изкуствената керамика, геополимерите или лятия камък.

Физическите свойства на обекта – флуктуиращият магнитен азимут, отчетен от стандартен магнитен компас при допир до различни зони на диска, и високата плътност – намират своето естествено обяснение в минералогията на региона. В провинция Ляонин и съседния регион Алтай има изключително богати находища на магнетит, титаномагнетит и метаморфни скали с висока концентрация на железни окиси. При случайно или целево смесване на натрошен магнетитен пясък с фелдшпат, глина и минерални флюси и последващо изпичане при температури над 1100-1200 градуса по Целзий, се получава плътна, високоякостна порцеланово-каменна маса (т.нар. каменна керамика или Stoneware). В свежия срез на отчупените или ерозирани участъци от диска ясно се наблюдават включвания с метален блясък. Тези включвания не са доказателство за извънземна металургия, а представлява неутрализирани при редукционно изпичане метални окиси или естествени пиритни и магнетитни зърна, запазили своите магнитни свойства.

Акустичният профил на обекта – ясно изразеният метален, резонансен звук при почукване по периферията и по-глухият тоналност в централния купол – също съответства на физиката на кухи или неравномерно изпечени керамични тела с голяма маса. Центърът, поради своята дебелина от 25 сантиметра, запазва по-висока остатъчна влажност или вътрешни микропукнатини по време на термичната обработка, което атенюира звуковите вълни, докато тънките външни ръбове действат като акустичен резонатор.