Зарежда се...

Защо едночасовата среща на върха Русия – САЩ – Китай в Шънджън не може да доведе до нов ядрен договор, но очертава условията за управляемо съперничество

Защо едночасовата среща на върха Русия – САЩ – Китай в Шънджън не може да доведе до нов ядрен договор, но очертава условията за управляемо съперничество

Защо едночасовата среща на върха Русия – САЩ – Китай в Шънджън не може да доведе до нов ядрен договор, но очертава условията за управляемо съперничество

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

По публикации в медиите и коментари на военни и икономически анализатори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Протоколната илюзия на шестдесетте минути и цената на липсващите договори

Шестдесет минути разговор между трима държавни глави, при това с участието на преводачи на три езика, означават чисто време за изказвания от около петнадесет до осемнадесет минути на държава. За такъв интервал не може да бъде съгласуван дори технически анекс за процедурата по броене на бойни глави, камо ли всеобхватно споразумение за преразпределение на глобалното влияние. Именно върху тази физическа и дипломатическа граница стъпва скептицизмът на руския депутат и генерал-лейтенант от запаса Андрей Гурулев, изразен в разговор с икономиста Михаил Делягин в ефира на руския телевизионен канал „Царград“.

Според разпространените в руските медии твърдения срещата в китайския технологичен център Шънджън между Владимир Путин, Доналд Тръмп и Си Дзинпин е планирана в рамките на един астрономически час – параметър, който по думите на прессекретаря на Кремъл Дмитрий Песков задава строго рамков характер на контакта. Независимо потвърждение за предварително съгласуван проект на общ документ към момента липсва. И точно тук се появява основното разминаване между масовите очаквания за „нова Ялта“ и сухата механика на дипломацията.

Историческата практика показва друго. Договорът САЛТ-1 от 1972 г. изискваше две години и половина тежки технически сесии в Хелзинки и Виена, преди Ричард Никсън и Леонид Брежнев да сложат подписите си под него. Договорът Нов СТАРТ (ДСНВ-3), подписан в Прага през април 2010 г., отне повече от година ежедневна работа на експертни групи в Женева само за да се уточни как точно ще се проверяват твърдогоривните междуконтинентални ракети и тежките бомбардировачи. Когато три ядрени сили седнат на една маса без предварително парафирани текстове и без действащи работни комисии, единственият реалистичен резултат е политически сигнал – меморандум за намерения или съгласие да се възстановят каналите за комуникация, преди да са отказали напълно.

По оценка на Гурулев самият факт на подобен тристранен разговор вече е съществен, защото от него ще стане ясно дали международната система остава управляема, или окончателно се разпада на изолирани търговски и военни блокове. Само че политическото желание за „управляемост“ не решава въпроса кой ще контролира спазването на обещанията.

Руините на договорната архитектура: от ДРСМО до вакуума след Нов СТАРТ

Когато руският генерал твърди, че изградената в миналото система за сигурност вече не съществува, той описва процес, продължил повече от две десетилетия. Разграждането не стана за една нощ, а чрез поредица от едностранни оттегляния и взаимни обвинения в нарушения.

Началото беше поставено през юни 2002 г., когато администрацията на Джордж У. Буш извади Съединените щати от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана (ПРО) от 1972 г. Вашингтон аргументира решението с нуждата от защита срещу ракетни заплахи от държави като Северна Корея и Иран; Москва го разчете като опит за обезценяване на руския ответно-насрещен ядрен удар. Последва разполагането на наземни комплекси Aegis Ashore в румънската база Девеселу (влязла в оперативна готовност през 2016 г.) и в полското селище Реджиково, чиито пускови установки Mk 41 технически могат да изстрелват не само прехващачи SM-3, но и крилати ракети „Томахоук“.

През август 2019 г. окончателно рухна Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) от 1987 г. Вашингтон обвини Русия, че крилатата ракета 9М729 (по класификацията на НАТО – SSC-8) надхвърля забранения обсег от 500 до 5500 километра, докато Москва посочи ударните безпилотни апарати и същите пускови шахти в Източна Европа като нарушение от американска страна. Между 2020 и 2021 г. последователно САЩ и Русия напуснаха и Договора за открито небе, лишавайки военните си щабове от правото на взаимни наблюдателни полети с фото- и радарна апаратура над териториите на отсрещната страна.

Последният стълб – договорът Нов СТАРТ, ограничаващ развърнатите стратегически бойни глави до 1550 броя и носителите до 700 единици – беше суспендиран от Москва през февруари 2023 г., а петгодишното му удължаване изтече през февруари 2026 г. Днес двете държави, притежаващи близо 90 процента от световните ядрени заряди, живеят в режим без инспекции на място и без редовен обмен на телеметрични данни за изпитателните пускове.

В този вакуум Гурулев извежда ключово военно-техническо условие: настъпателните ядрени потенциали и системите за противоракетна отбрана не могат да се обсъждат поотделно. Ако едната страна изгражда многослоен противоракетен щит с космически сензори и хиперзвукови прехващачи, другата неизбежно ще развива средства за пробив – каквито са руските планиращи крилати блокове „Авангард“ или тежките течногоривни ракети „Сармат“. Без общ знаменател между щита и меча всяка цифра за съкращаване на бойни глави остава фикция на хартия.

Източник: pogled.info

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com