Защо гробницата на Тутанкамон е боядисана набързо и запечатана мокра

Анатомия на бързането и влажната мазилка

Когато Хауърд Картър пробива глинения печат с изображението на чакала през ноември 1922 година в Долината на царете, блясъкът на златото заслепява не само него, но и цялата западна историография за век напред. Ако обаче премахнем емоционалния възторг и погледнем входната инфраструктура на KV62 със студения поглед на строителен инженер или съдебен медик, картинката става съвсем различна.

Всички царски гробници от XVIII династия са проектирани като мащабни подземни комплекси. Изсичането на скалата е отнемало десетилетия, коридорите са се спускали на десетки метри с прави ъгли, за да поберат огромните процесии, а стените са били дълбани в дълбок релеф преди полагането на пигментите. При KV62 имаме брутално отклонение от строителния канон. Входният коридор е грубо обработен, тесен и абсурдно къс. Погребалната камера е толкова utesнена, че четирите позлатени дървени саркофага буквално са били натъпкани вътре, при което работниците са остъргали част от златното покритие по стените. Позлатените тронове, колесниците и сандъците са струпани с хаос, напомнящ за спешно празно помещение.

Самите стени съдържат най-чистото доказателство за логистичен колапс: микроскопични, вече фосилизирани тъмни петна от мъртви гъбични колонии, запечатани под и върху цветния слой. Микробиологичният анализ потвърждава, че тези организми са избухнали и са умрели веднага след запечатването на камерата. Това се случва единствено когато боята е нанесена върху некондензирала, все още мокра мазилка, а помещението е затворено херметично без никаква вентилация. Египетският мумификационен протокол изисква стриктен 70-дневен период за обработка на тялото с натрон и масла. Фактът, че за тези десет седмици мазилката дори не е успела да изсъхне, показва, че смъртта е настъпила без никакъв предварителен строителен план, а кончината на 19-годишния владетел е предизвикала административна паника в Тива.

Технологично варварство и дигитална аутопсия

За да се стигне до причините за тази смърт, трябваше първо да се неутрализира щетата, нанесена от самите откриватели. Мумията на Тутанкамон днес е физическа руина. През ноември 1925 г. Картър и анатомът Дъглас Дери се сблъскват със суровата химия на органичните смоли: балсамиращите маслени смеси, излети в изоличие от жреците, са се окислили за три хилядолетия и са полимеризирали, превръщайки се в твърд, черен асфалтов монолит. Тялото е било буквално заварено за дъното на масивния ковчег от чисто злато.

Вместо да изчакат химически разтворители, екипът решава да приложи брутална физическа сила. Ковчегът първо е изнесен на египетското слънце при температура на повърхността над 60 градуса по Целзий, с надеждата смолата да омекне. Когато това се проваля, са използвани нажежени ножове, длета и чукове. За да свалят 11-килограмовата маска, залепена за тила, те отделят главата от торса. Гривните и амулетите са отстранени чрез разчленяване на ставите на ръцете и краката, а гръдният кош е разпорен.

Когато през 2005 г. екип, воден от Захи Хавас, вкарва останките в мултидетектурен компютърен томограф, апаратът регистрира над сто отделни костни фрагмента. В продължение на десетилетия популярната теза за убийство се крепеше върху една рентгенография от 1968 г., показваща свободен костен фрагмент вътре в черепната кухина. Изводите бяха бързи: удар с твърд предмет по тила. Томографията с висока резолюция обаче показа нещо критично: костният фрагмент не е покрит от втвърдената балсамираща смола, която е изпълнила основата на черепа по време на премахването на мозъка. Това означава, че фрактурата е постмортем – директен резултат от чуковете на Картър през 1925 година. Базалната част на черепа, шийните прешлени и гръдната кост нямат никакви следи от перимортемна механична травма.

Биологичната сметка на ендогамията

През 2010 г. мащабен генетичен анализ, базиран на проби от костния мозък на 16 царски мумии, проби докрай историческата илюзия. ДНК профилирането закова генетичното родство: бащата на Тутанкамон е Ехнатон (мумията от KV55), а майката е така наречената „Млада дама“ (KV35YL). Геномното съвпадение между двамата родители е възможно единствено при пълноправни братя и сестри – деца на Аменхотеп III и царица Тий.

Натрупването на рецесивни алели в резултат на многостепенен инбридинг е оставило тежък отпечатък върху феotype на младия фараон. Противно на официалните стенописи, показващи атлетичен стрелец, томографският сканер разкри следния патологичен регистър:

1. Трайна деформация на лявото стъпало (pes equinovarus) – задно ходило, изкривено навътре под остър ъгъл, съчетано с олигодактилия и липса на някои кости на пръстите.
2. Асептична костна некроза на метатарзалните кости (болест на Фрайберг-Кьолер), причиняваща постоянна исхемична болка и разпадане на костната тъкан при натоварване.
3. Изразено вродено цепнато небце и вродена сколиоза, съчетана със частично срастване на горните шийни прешлени, ограничаващо ротацията на главата.

Това обяснява наличието на 130 бастуна и патерици в гробницата, много от които носят следи от реално износване по гумените или органични обвивки на долните си краища. Владетелят не е позирал с тях като със скиптри; той е куцал тежко през целия си съзнателен живот.