Защо камилите не хабят зъби за битки, а разчитат на стомаха си

Анатомичната цена на директния сблъсък

Ако прекарате достатъчно време в архивите с теренни доклади от Зоологическото дружество в Лондон или анализирате записите на биолози от средата на миналия век, бързо ще разберете, че в природата романтика няма. Има енергиен брутен вътрешен продукт. При представителите на подразред Мазолестоноги (Tylopoda) – от двугърбия бактриан (Camelus bactrianus) и едновременно с това едногърбия дромедар (Camelus dromedarius) в Стария свят, до южноамериканските им роднини като ламата (Lama glama) и алпаката (Vicugna pacos) – физическият контакт по време на конфликт носи колосален риск. Тези животни притежават кучешки зъби, които при възрастните мъжки достигат дължина над седем сантиметра. Това са остри, извити образувания, с които лесно може да бъде разпорена коремна стена или прерязана артерия. Но всеки ранен крайник в пустинята Гоби или в пустинните райони на Близкия изток означава бавна смърт от гангрена или невъзможност за придвижване до следващия водоизточник.

Затова еволюцията е заложила на психологическото и физиологичното деморализиране. Плюенето, както повърхностно го нарича популярната литература, в действителност рядко е просто изхвърляне на излишна слюнка от устната кухина. Когато дадено животно е леко раздразнено, то наистина може да изпръска малко количество слюнчен секрет. Това е лекото предупреждение. Но когато прагът на дразнение бъде преминат, механиката се променя радикално. Стягането на коремната преса и контракцията на хранопровода изтласкват съдържанието от предстомашието – полусмляна, ферментирала растителна маса, напоена със силно киселинни и алкални ензими.

Биохимия на стомашния снаряд

За да разберем защо този механизъм работи толкова ефективно срещу хищници и съперници, трябва да погледнем физиологията на предстомашията. При мазолестоногите храносмилателната система е трикамерна, за разлика от тази при истинските преживни животни. Съдържанието на първите две камери съдържа висока концентрация на летливи мастни киселини, съединения на сярата и частично разградена целулоза, обитавана от гъста микрофлора. Когато тази маса бъде изстреляна през хранопровода и устата, тя образува аерозол или концентрирана струя, която при едрите камили може да достигне обсег от над десет метра при изключително висока начална скорост.

Ефектът върху сетивните органи на хищника е мигновен. Големите котки или кучета разчитат изключително много на обонянието си, което е хиляди пъти по-чувствително от това на човека. Връхлитащата струя от ферментирали стомашни сокове причинява химическо дразнене на лигавицата на носа и очите, съпроводено с временно заслепяване и тежка гадене. Описани са случаи в зоологически градини и изследователски станции, при които хищници напълно губят интерес към плячката си в продължение на часове, прекарвайки времето си в отчаяни опити да изтрият лепкавата, воняща субстанция от муцуните си. Залепвайки за козината, тази маса изсъхва бързо и почистването ѝ изисква огромно количество ресурси и време.