Защо не казват какво ще стане с БНБ и златото на България, съхранявано в Англия?

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Какво се крие зад мълчанието за БНБ, златото и печатането на евро?

Докато публичното говорене за приемането на еврото в България се съсредоточава почти изцяло върху техническата страна на прехода — курсът на лева към еврото и самото “деноминиране” — редица важни въпроси остават без отговор. Мълчанието по теми като бъдещето на Българската народна банка (БНБ), златните резерви на страната и контрола върху новите емисии пари буди основателни притеснения. Защо никой не говори за това какво ще се случи след въвеждането на еврото?

Какво ще стане с БНБ?

Българската народна банка днес има ключови функции — контрол върху паричната политика, емисията на националната валута, управлението на валутния резерв и надзор върху банките. С приемането на еврото, обаче, БНБ ще изгуби някои от най-важните си правомощия. Тя вече няма да може да емитира своя валута, а ще действа главно като филиал на Европейската централна банка (ЕЦБ).

БНБ ще продължи да съществува, но ролята ѝ ще бъде сведена до изпълнителни и надзорни функции, определяни от Франкфурт. А решенията за паричната политика — включително колко ново евро ще се печата — ще се вземат от ЕЦБ, където България ще има ограничено влияние, пропорционално на икономическия си дял в еврозоната.

А златото на България?

България държи част от златния си резерв в чужбина, включително в Английската централна банка. Този факт сам по себе си е повод за дискусия — защо националното злато се съхранява извън територията на страната? Още по-важен е въпросът: ще се използва ли този резерв като част от вноската на България в капиталовата структура на ЕЦБ? И ако да — каква част от него ще остане под български контрол?

Темата остава неясна, а институциите не предоставят информация. Хората имат право да знаят какво ще стане със стратегическия актив на държавата, натрупван в продължение на десетилетия.

Кой ще печата новото евро?

След въвеждането на еврото България ще се откаже от възможността да провежда самостоятелна парична политика. Всяка нова емисия пари, регулиране на инфлацията или лихвените проценти ще се определят от ЕЦБ. Решенията там се вземат от Управителен съвет, в който България ще има един глас сред общо 20+ членове.

С други думи, България ще стане част от една централизирана система, в която тежестта на гласовете на големите икономики като Германия и Франция ще е далеч по-голяма. Какво значи това на практика? Ако възникне икономическа криза у нас, България няма да може самостоятелно да реагира чрез парични инструменти — няма да има нито лостовете, нито свободата.

Само за курса ли ни интересува?

Пропагандата около еврото умишлено свежда въпроса до техническия детайл на фиксирания курс. Но истинският дебат трябва да бъде за последиците в дългосрочен план. Как ще се отрази това на покупателната способност, на спестяванията, на финансовия суверенитет?

Българските граждани заслужават яснота и прозрачност. В момента няма достатъчно публична информация или политическа воля да се води открит разговор за “ден след деня” на приемането на еврото. А обществото има пълното право да пита: какво ще стане не само със заплатите и цените в първите месеци, а и със златото на България, с ролята на БНБ, с влиянието ни върху решенията на ЕЦБ?