Защо пустинята замръзва веднага след като слънцето залезе

Дневният ад и нощният мраз: термодинамичният капан на сухия въздух

Когато прекараш достатъчно време в метеорологичните станции из покрайнините на Сахара или по високите плата на Атакама, бързо спираш да се изненадваш от екстремните разлика в термометъра. Физическата причина за този рязък температурен срив се крие в комбинация от два основни фактора: изключително ниската относителна влажност на въздуха и минералният състав на самата повърхност. В нормални географски ширини именно водната пара във въздуха действа като естествен термичен щит. Молекулите на водата абсорбират инфрачервеното лъчение, излъчвано от земята, и го задържат в ниските слоеве на атмосферата. В аридните зони този парников слой просто липсва.

Пясъкът, съставен предимно от силициев диоксид, има изключително ниска специфична топлинна вместимост. Той се нагрява светкавично под прякото слънчево греене, достигайки повърхностни температури, които лесно преминават 70 градуса по Целзий. Но същият този материал е абсолютно incapabel да съхранява енергия в дълбочина. Веднага щом източникът на радиация изчезне, кварцовите кристали започват да излъчват топлината обратно към открития космос. Без облачен покрив и без атмосферна влага, която да прехване тази енергия, нощното охлаждане протича с шокираща скорост. Измерванията в метеорологичните архиви показват сривове от плюс 45 или 50 градуса през деня до близки до нулата или дори отрицателни стойности малко преди изгрев.

В планинските масиви вътре в пустинните системи, като Ахагар в Алжир или височинните сектори на Атакама, радиационното охлаждане се засилва допълнително от разредения въздух. Не са редки случаите, когато изследователски екипи регистрират температури от минус 5 градуса в райони, където само преди осем часа металните части на оборудването са изгаряли кожата при докосване. Това е сурова физическа среда, в която термичният шок е по-голяма заплаха за човешкия организъм от самата жажда.