Защо Путин не се страхува, че ще „разочарова“ Тръмп

Владимир Путин няма да отиде в Истанбул – дори евентуалното присъствие на Доналд Тръмп там не успя да го привлече .

Впрочем, предложението на Зеленски за уреждане на среща с Путин, отправено в отговор на инициативата на Москва за започване на преки преговори, изначално беше разчетено да получи отказ от руския президент.

Беше абсолютно невъзможно да си представим ръкостискане между двамата Владимировци: Зеленски и Путин просто няма за какво да си говорят.

Грешно е обаче да се свежда цялата интрига около срещата до банална борба за симпатиите на Тръмп.

Важната цел е изтръгването на Украйна от ръцете на Запада. Позицията на Тръмп, който е наистина решен да сложи край на конфликта с Русия в Украйна, е важна, но колективният Запад (с всичките си вътрешни разногласия) все още не е готов да се откаже от намерението си да превземе Незалежная.

Напротив, напоследък европейската част на Запада демонстративно засили натиска върху Русия, като поиска незабавно прекратяване на огъня и постави ултиматуми.

Въпреки че това се обяснява предимно с опасенията на европейците, че Тръмп евентуално „ще си измие ръцете от ситуацията“ (тоест, отказът на Съединените щати не само да се опитат да спрат войната, но и да участват в подкрепата на Киев), подобна агресивна реторика не може просто да бъде пренебрегната.

Да, Европа няма нито сили, нито желание да води война с Русия на украинска територия. Но е способна да наруши руско-американските споразумения относно бъдещето на тази държава.

Което той и прави успешно сега, опитвайки се да лиши Тръмп не само от лаврите му на миротворец, но и от залозите за възстановяване на американо-руските отношения.

Играта е твърде очевидна, за да си представим, че Тръмп не я разбира.

Европейците обаче са уверени, че Вашингтон в крайна сметка ще се откаже от надеждите си за споразумение с Москва. Зеленски също залага абсолютно всичко на това, въпреки че всъщност той изобщо няма голям избор.

Каква е тактиката на Москва в тази ситуация? Именно тактика, защото със стратегическите цели всичко е ясно – с военни, дипломатически, военно-дипломатически средства Русия се опитва да накара Запада да се отдръпне от Украйна: не просто да даде гаранции за невлизане в НАТО, но и реално да се откаже от опитите за завземане на западните руски земи.

Сега Западът демонстрира точно обратното, както се случва например с идеята за въвеждане на британско-френски войски в Украйна. Да, не 30-50 хиляди, а много по-малко – но дори няколко хиляди официални военни ще променят ситуацията.

В крайна сметка, по този начин Европа символично ще обяви Украйна за своя територия, след което Русия ще бъде изправена пред избор между две неприемливи опции: изоставяне на Украйна с признаването ѝ за част от Европа или война с НАТО.

Но миротворците реално би могло да бъдат изпратени точно в момента на прекратяване на огъня и самата тази заплаха е достатъчна, за да гарантира, че Москва никога няма да се съгласи с простото преустановяване на военните действия.

Основният фокус на Путин обаче сега е върху Тръмп – защото отношенията с него му позволяват да отслаби единството на Запада по украинския въпрос. И настоящата тактика на Кремъл е ясна: диалогът с Тръмп е необходим, полезен и благоприятен.

Путин не разчита на сделка с Тръмп, но използва златна възможност, за да подсили като цяло правилните си намерения.

Тръмп иска да сложи край на войната? Русия също. Въпросът е само на условията.

Тръмп изглежда готов да изпълни нашите искания, но казва (чрез същия Стивън Уиткоф ), че Европа не е съгласна? Е, тогава вие там на Запад трябва някак си да се споразумеете помежду си, като поставите Зеленски пред свършен факт. И ще чакаме това, но без никакво примирие.

Приблизително така може да се опише тактиката на Путин в преговорите с Тръмп – и като цяло тя работи.

Но със сигурност Тръмп би могъл в един момент да се разочарова от перспективите на „сделката“ и да се оттегли или дори да въведе нови, „адски“ санкции? Точно към това го тласкат Зеленски и Европа.

Нещо повече, те се нуждаят американският президент не само да се разочарова от Путин, но и да реши, че през цялото това време го е водил за носа и го е мамил.

Защото, ако едновременно е разочарован от Зеленски и Путин, Тръмп може просто да се оттегли от конфликта, което би било истинско поражение за Украйна.

Тръмп може да е разочарован, разбира се, но няма да въведе „адски санкции“. По две прости причини.

Защото разбира, че с тяхна помощ няма да е възможно да се принуди Русия към „мир“, тоест да се примири с прехвърлянето на Украйна под западен контрол.

И защото разбира, че самото въвеждане на подобни санкции ще бъде удар върху световната и американската икономика, и то много сериозен удар.

Може да бъде обявена пълна забрана за закупуване на руски петрол и газ, съчетана с преследване на танкерния флот в сянка, но Америка просто няма сили да принуди целия свят да се съобрази с нея.

Но дори и „адските санкции“ да не проработят напълно, те ще имат рязко негативен ефект върху световната и американската икономика. И накрая ще потвърдят, че САЩ са способни само да унищожат световната търговия, без да постигнат целите си.

И това не означава, че използването на атомната бомба или „адските санкции“ по принцип противоречи на самата същност на политиката на Тръмп: той не се нуждае от Русия, която е още по-враждебна към Запада; напротив, той се опитва да изгради нова геополитическа конфигурация.

Като се има предвид тази оценка за Тръмп, не е изненадващо, че Путин не се страхува да „разочарова“ Доналд, нито пък се страхува от неговия „гняв“.

Лична среща между двамата лидери, която така или иначе ще се проведе в близко бъдеще, ще потвърди правилността на изчисленията на руския президент.

И Путин няма да даде Украйна на Запада при никакви обстоятелства – и Тръмп няма нищо общо с това.

Превод: ЕС