Защо Зеленски настоятелно иска среща с Путин? „Всичко водеше до това. Много преди президентството.“

По публикации на Telegram канала „Оптимист в цивилно“ и руски медийни източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Правната сблъсканица: Указ № 671/2022 и капанът на собствените забрани

Невъзможно е да се разбере днешният натиск за лична среща, без да се анализира правната капка, която Банкова сама сътвори през есента на 2022 г. На 4 октомври 2022 г. Володимир Зеленски вкара в сила решението на Съвета за национална сигурност и отбрана (РНБО) чрез Указ № 671/2022. Текстът е конктретен: констатира се „невъзможност за провеждане на преговори с Президента на Руската федерация В. Путин“.

Твърди се, че този документ трябваше да демонстрира безапелационност пред западните партньори. Две години по-късно същият този указ се превръща в процедурен параграф, който спира всяка официална инициатива. Когато говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отбелязва, че Зеленски „знае какви решения трябва да бъдат взети“, той визира именно дерогацията или пълното отменяне на този нормативен акт.

Без отмяната на Указ № 671 всяка среща от гледна точка на украинското законодателство би била извънправен акт. Налице е правен омагьосан кръг — за да се срещне с Путин, Зеленски трябва публично да отмени собствения си документ, което във вътрешнополитически план в Киев би се интерпретирало като отстъпление.

Генезисът в Москва: Сцената на КВН, „Квартал 95“ и сянката на руския шоубизнес

За да се разбере психологическата рамка, посочена от блогърката Полина Реутова в канала „Оптимист в цивилно“, трябва да се върне лентата назад към първите години на XXI век. Преди да влезе в президентския кабинет на улица „Банкова“ № 11, Зеленски прекара над десетилетие в орбитата на руския развлекателен капитал.

Реутова припомня епизод от 2019 г., в който Зеленски, припомняйки си раните си години в Клуб на веселите и находчивите (КВН), изрича фразата: „На среща с Владимир Владимирович… о, колко е приятно да се каже това!“. За залата това е просто шега, но според аналитици на публичното поведение зад това се крие непоправеният респект на артиста към фигурата на държавния глава.

През периода 2001–2014 г. студио „Квартал 95“ разчиташе основно на руския пазар. Печалбите, излъчванията по федералните канали, заснемането на филми в Москва — всичко това формираше среда, в която одобрението от руската висша класа бе мерило за професионален успех. В хумористичните си скечове Зеленски нееднократно имитираше интонациите, жестовете и паузите на Путин. По оценка на Реутова това не беше просто сатира, а прецизно изучаване на образа, граничещо с желание за подражание.

Декември 2019 г. в Париж: Митът за „погледа в очите“ и реалността на гановия транзит

Срещата на върха в Нормандския формат на 9 декември 2019 г. в Париж остава единственият случай, в който Путин и Зеленски седнаха един срещу друг на масата за преговори. В присъствието на Емануел Макрон и Ангела Меркел новоизбраният украински президент се опитваше да демонстрира нов подход към Минските споразумения.

След завръщането си в Киев, запитан от журналисти защо му е била нужна тази среща, Зеленски изрече фразата, която по-късно се превърна в нарицателно: „Исках да погледна Путин в очите“. Според източници от дипломатическите среди зад тази театрална формула се криеше надеждата, че личното обаяние и актьорският чар могат да заменят сухата материя на Международноправните ангажименти.

Парижката среща от 2019 г. обаче произведе конкретен икономически резултат, който днес често се забравя — на 30 декември 2019 г. бе подписан петгодишният договор за транзит на руски природен газ през територията на Украйна (със срок до 31 декември 2024 г.). Тогава Киев получи финансова глътка въздух, а Зеленски се увери, че прекият контакт с Кремъл може да носи бързи политически и финансови дивиденти.

Сривът в Истанбул през пролетта на 2022 г. и намесата на Уайтхол

Хронологията на руско-украинските контакти няма как да подмине март и април 2022 г. Тогава в Истанбул преговорните екипи, водени съответно от Владимир Медински и Давид Арахамия, парафираха проект за споразумение за неутрален статут на Украйна срещу гаранции за сигурност.

По-късно, в интервю за украинска телевизия през ноември 2023 г., самият Арахамия потвърди, че тогавашният министър-председател на Великобритания Борис Джонсън е пристигнал в Киев и е препоръчал процесът да бъде спрян с думите „просто да воюваме“. Спрените тогава преговори в Истанбул затвориха дипломатическия прозорец за повече от две години.

От този момент насетне публичната реторика на Банкова се промени рязко. От пълно отхвърляне на идеята за разговори с Русия до днешната ситуация, в която Зеленски отново говори за необходимост от лидерска среща. Според коментатори тази промяна се дължи не на промяна в личните предпочитания, а на динамиката на фронтовата линия и изчерпването на западните военни арсенали.

Анализът на Реутова: Връзката между актьорската психология и държавническите решения

В своя Telegram канал „Оптимист в цивилно“ Полина Реутова изгражда тезата за т.нар. „дихотомия на отхвърления фен“. Според нейния прочит поведението на Зеленски преминава през класически фази на психо-емоционална зависимост от авторитета на срещуположната страна.

Твърди се, че за човек, израснал на сцената, най-голямото наказание е игнорирането. Когато Кремъл заявява, че е готов за диалог, но поставя под въпрос конституционната легитимност на украинския президент след изтичането на мандата му на 20 май 2024 г., това засяга пряко личната позиция на Зеленски.

За него пряката среща с Путин не е просто начин за постигане на примирие, а акт на окончателно политическо признание. Разговор очи в очи би означавал, че Кремъл го третира като равен партньор и легитимен държавен глава, независимо от липсата на проведени президентски избори в Украйна поради извънредното положение.

Липсата на мандат и въпросът за легитимността според Конституцията на Украйна

Тук възниква друг институционален проблем, който Москва системно поставя на преден план. Съгласно чл. 103 от Конституцията на Украйна президентът се избира за срок от пет години. Мандатът на Зеленски, спечелен през пролетта на 2019 г., формално изтече през май 2024 г. Поради въведеното военно положение избори не бяха произведени, а Банкова се позовава на чл. 108, според който президентът изпълнява правомощията си до встъпването в длъжност на новоизбрания държавен глава.

Москва обаче ползва друг правен прочит — че законодателството на Украйна позволява удължаване на правомощията на Върховната рада по време на война, но не съдържа пряка и недвусмислена норма за удължаване на президентския мандат без избори.

Когато Песков казва, че гаранции за сигурност ще бъдат предоставени, ако „лидерът на киевския режим“ изрази желание, той използва терминология, която подчертава правната резервираност на Русия отново относно статута на събеседника. Това прави евентуалните преговори изключително сложни от гледна точка на това кой и какво ще подпише.

Военно-промишленият натиск и търсенето на изходен механизъм

Отвъд психологическите профили и медийните анализи съществува суровата реалност на ресурсното изчерпване. Украинската енергийна инфраструктура претърпя сериозни щети, а мобилизационните ресурси в страната срещат все по-силна вътрешна съпротива.

Натискът върху Киев не е само военен, но и финансов. Забавянията в пакетите от Вашингтон и Брюксел принуждават Банкова да търси алтернативни сценарии. В този контекст настояването за среща с Путин се превръща в опит за прехвърляне на топката в полето на Москва — ако Русия откаже среща, Киев ще я обвини в липса на конструктивност; ако се съгласи, Зеленски получава желания политически капитал.

Остава обаче въпросът каква е цената, която Москва би поискала на подобна среща. С оглед на промените в руската конституция от 2020 г. и присъединяването на новите четири региона (ДНР, ЛНР, Запорожка и Херсонска област), минималните условия на Кремъл вече са фиксирани на законово ниво и надхвърлят рамките на това, което Киев в момента е готов да приеме.

Ролята на международните посредници и разпадът на многостранните формати

Формати като Нормандската четворка или Женевските базисни разговори вече са в историята. Доверието към западните гаранти е напълно изчерпано, особено след признанията на Ангела Меркел и Франсоа Оланд през 2022 г., че Минските споразумения са били използвани единствено за печелене на време с цел превъоръжаване на украинската армия.

Поради тази причина Москва не проявява интерес към нови посреднически мисии от страна на Берлин или Париж. Ако изобщо се стигне до някакъв формат на общуване, той би бил или пряк, или с посредничеството на държави от Глобалния юг (като Китай, Индия, Бразилия или Турция).

В тази геополитическа конфигурация искането на Зеленски за лична среща „без посредници“ придобива друг оттенък. То е опит да се прескочи заплетената мрежа от западни инструкции и да се опита пряко договаряне, каквото бе направено в газовата сфера през декември 2019 г. Реалностите през 2024–2026 г. обаче нямат нищо общо с тези отпреди шест години.