Заводът, в който работеха близо 5000 души и се произвеждаше високотехнологична електроника

Спомените за един от някогашните технологични гиганти на Пловдив пази д-р Добрина Проданова, бивш председател на Сдружение “Търговско-промишлена камара – Пловдив“. В свой разказ за индустриалното минало на града тя се връща към историята на Завода за запаметяващи устройства – предприятие, в което в най-силните му години работят близо 5000 души.

Началото на ЗЗУ е поставено през 1968 г., когато е взето решение заводът да бъде изграден в Пловдив. Производството стартира три години по-късно със сравнително скромните 142 устройства, но развитието е бързо – само след две години броят им вече достига 2330.

Постепенно предприятието се разраства в мащабен промишлен комплекс. Производствената му база заема около 80 декара и включва 11 цеха и електроизчислителен център. В тях се произвеждат запаметяващи устройства на магнитна лента и друга електронна техника, като значителна част от продукцията е предназначена за износ.

Години по-късно Проданова определя ЗЗУ като част от високотехнологичната индустриална база, с която Пловдив е разполагал преди промените през 1989 г.

Единственият в България производител на външни запаметяващи устройства на магнитна лента

ЗЗУ -Пловдив заема специфично място в тогавашната българска електронна индустрия. Предприятието е единственият производител в страната на външни запаметяващи устройства на магнитна лента.

Спомените за един от някогашните технологични гиганти на Пловдив пази д-р Добрина Проданова, бивш председател на Сдружение “Търговско-промишлена камара – Пловдив“. В свой разказ за индустриалното минало на града тя се връща към историята на Завода за запаметяващи устройства – предприятие, в което в най-силните му години работят близо 5000 души.

Началото на ЗЗУ е поставено през 1968 г., когато е взето решение заводът да бъде изграден в Пловдив. Производството стартира три години по-късно със сравнително скромните 142 устройства, но развитието е бързо – само след две години броят им вече достига 2330.

Постепенно предприятието се разраствва в мащабен промишлен комплекс. Производствената му база заема около 80 декара и включва 11 цеха и електроизчислителен център. В тях се произвеждат запаметяващи устройства на магнитна лента и друга електронна техника, като значителна част от продукцията е предназначена за износ.

Години по-късно Проданова определя ЗЗУ като част от високотехнологичната индустриална база, с която Пловдив е разполагал преди промените през 1989 г.

Единственият в България производител на външни запаметяващи устройства на магнитна лента

ЗЗУ -Пловдив заема специфично място в тогавашната българска електронна индустрия. Предприятието е единственият производител в страната на външни запаметяващи устройства на магнитна лента.

Според Проданова заводът участва и в производството на специализирана електроника за нуждите на военно-промишления комплекс на СИВ. Усвоено е производството на комплекс за управление на войските, който достига 35% от производствената програма на обединението.

Сред разработваните технологии е и запаметяващо устройство, което приема изображения, предавани от космоса. В спомените си Проданова посочва, че по това време подобни изделия се произвеждат само в още две държави – САЩ и Франция.

През 1988 г. СО “Периферна техника“ изработва първите образци и пробна серия на СМ-5315 – външно запаметяващо устройство на магнитна лента тип “Картридж“. Това е ново поколение техника, използваща касета с магнитна лента, каквато по това време се произвежда само от няколко водещи електронни компании в света.

“Водете чужденците в заводите“

За технологичното ниво на пловдивското предприятие Проданова разказва и любопитна история от началото на 90-те години.

През 1992 г. заместник-директорът на Търговската камара на Париж инж. Денис Дансет посещава Пловдив. Сред предприятията, които разглежда, е все още работещият Завод за запаметяващи устройства.

Особено впечатление му правят четири японски обработващи центъра с цифрово програмно управление, всеки от които според разказа е струвал по 750 000 долара.

След посещението французинът съветва домакините си, когато посрещат чуждестранни гости, да им показват не само културните забележителности, но и пловдивските заводи.

“Добрина, когато дойдат чужденци, не ги водете във вашите манастири, защото ние в Европа си имаме по-добри, водете ги в заводите, това ще вдигне имиджа на страната много по-бързо“, спомня си думите му Проданова.

Години по-късно съдбата на същите машини се оказва съвсем различна. Според Проданова четирите автоматични центъра впоследствие са изнесени в съседна държава срещу по 90 000 германски марки за всеки.

От близо 5000 работни места до постепенно изчезване на производството

След политическите и икономическите промени в началото на 90-те години ЗЗУ започва да губи мащаба си. Разпадането на СИВ и загубата на традиционните пазари поставят предприятието в съвсем различна икономическа среда.

През 1991 г. в завода все още работят 3022 души.

През 1999 г. държавата продава 80% от капитала на ЗЗУ. След приватизацията старата производствена дейност не е развита в предишния ? мащаб, а помещенията започват да се използват за различни частни дейности. През 2014 г. недвижимите активи на завода – десетина сгради върху терен от около 80 декара са продадени.

Така един от символите на високотехнологичната промишленост на Пловдив не приключва историята си с конкретен ден, в който порталът е окончателно затворен. Производството постепенно се свива, сградите променят предназначението си, а предприятието в познатия му вид изчезва.

Остават индустриалната база и спомените на хилядите инженери, техници и работници, преминали през ЗЗУ. А историята на завода остава свидетелство за времето, когато в Пловдив се произвежда високотехнологична електроника, значителна част от която достига до пазари извън България.

Източник:ko4.bg