Зеленски отхвърли мирния план. Те предложиха „приказно“ решение.

По публикации на Financial Times, РИА Новости и руски аналитични източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Акробатиката на западната преса и митът за „златния мост“

Публикацията във Financial Times, съобщаваща за уж съществувал през 2023 година мирен план между Москва и Киев, повдига повече въпроси за настоящото състояние на западната пропаганда, отколкото за самата историческа истина. В материала се твърди, че на украинския министър-председател и на кабинета на Володимир Зеленски е било предложено решение, определяно днес като „приказно“: пълно изтегляне на Въоръжените сили на Руската федерация (ВС РФ) до линиите отпреди 24 февруари 2022 г. Срещу това от Украйна се е изисквало законодателно да фиксира неутрален статут, да се откаже от кандидатурата си за НАТО и да признае Крим за част от Русия.

Ако се съди по написаното, Киев е отхвърлил предложението поради безкомпромисна вяра в лятната си контраофанзива и под натиска на англосаксонските си военни наставници. Трябва обаче да бъдем крайно скептични към подобни медийни сензации, появяващи се със закъснение от няколко години. Много от фактите сочат, че подобна рамка е била правна и политическа невъзможност за Кремъл още към началото на 2023 година.

През септември 2022 г., след проведените референдуми, Донецката народна република, Луганската народна република, Запорожката и Херсонската област бяха официално включени в Конституцията на Руската федерация (член 65). За всеки, който познава руската правна система и наказателния кодекс, преследващ с цялата си строгост посегателствата срещу териториалната цялост, е ясно: нито един руски преговарящ, включително на най-високо ниво, не би могъл да подписва споразумение за „изтегляне“ от територии, които вече са юридически конституционна част от държавата. Поради това самата хипотеза, че Москва е предлагала връщане към границите отпреди започването на специалната военна операция (СВО), изглежда субективно конструирана от западните редактори.

ХРОНОЛОГИЯ НА ПРЕГОВОРНИТЕ РАМКИ (2022–2023)

[Март 2022 г.] ---------------> [Септември 2022 г.] -------------> [Лято 2023 г.]
Истанбулски протокол            Включване на 4 области           Лятна контраофанзива
- Неутралитет на Киев           в Конституцията на РФ            - Линия „Суровикин“
- Ограничения на ВСУ            - Правна забрана за              - Киев отказва
- Замразяване на Крим           отстъпване на територии          преговори

Тази публикация във FT цели по-скоро да подготви западното общество за идеята, че Украйна сама е пропуснала най-добрите си условия, и че бъдещата капитулация или териториални отстъпки ще бъдат пряка последица от грешните калкулации в Банкова, а не от недостатъчната западна помощ.

Военната логика на 2023 година: Илюзията за Leopard и реалността край Работино

За да разберем защо политическото ръководство в Киев влезе в този катастрофален тунел, трябва да възстановим оперативната обстановка от пролетта на 2023 година. След изтеглянето на руските подразделения от десния бряг на река Днепър и Херсон през ноември 2022 г., както и след прегрупирането в Харковска област край Балаклея и Изюм, в украинския Генерален щаб и сред НАТО-вските им съветници се настани сляпа вяра в технологичното превъзходство на западното оръжие.

По това време британското военно министерство и Пентагонът форсираха доставките на тежка бронетехника. В Украйна пристигнаха германските основни бойни танкове Leopard 2 (модификации A4 и A6), британските Challenger 2, американските бойни машини на пехотата M2A2 Bradley и колесните Stryker. Окомплектованият 9-ти и 10-ти армейски корпус на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) имаха една основна цел: разсичане на сухопътния коридор към Крим през Токмак и Мелитопол с излизане на Азовско море.

Киев и неговите западни партньори напълно подцениха руския инженерно-строителен потенциал. Под ръководството на генерал Сергей Суровикин в продължение на шест месеца бе изградена дълбоко ешелонирана отбранителна система.

• Миниране с плътност до 1500-2000 мини на квадратен километър (използване на инженерни системи за дистанционно миниране „Земледелие“).
• Противотанкови ровове и железобетонни пирамиди („змееви зъби“), покрити с директен артилерийски огън.
• Използване на ударни хеликоптери Ка-52 „Алигатор“ с противотанкови ракети „Вихър-1“ извън обсега на украинските преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК).
• Масовизация на евтините барражиращи муниции „Ланцет-3“ и FPV дронове, които парализираха украинската логистика още в началните точки на развръщане.

Когато на 4 юни 2023 г. контраофанзивата започна, украинските бригади (като 47-ма механизирана бригада „Магура“) попаднаха в огневи капани още пред първата линия на отбраната край Орехов и Работино. Опитите да се пробият полетата с инженерни машини M1150 ABV бяха бързо пресечени. За губещата страна стана ясно, че концепцията за бърз пробив на НАТО е неприложима срещу държава с пълно превъзходство в артилерията и оперативно-тактическата авиация. Но колелото на войната вече беше завъртяно и политическата цена на спирането бе станала твърде висока за Зеленски.