Зеленски продава Донбас като Дониленд. Географска проституция: Как Киев заменя суверенитет за егото на Тръмп

Владимир Корнилов, политически анализатор на РИА Новости, разкрива поредния абсурд, излязъл от кулоарите на киевската власт. Според източници на „Ню Йорк Таймс“, украинската делегация е предложила на САЩ преименуването на Донбас на „Дониленд“, за да поласкае Доналд Тръмп. Този акт на крайно политическо унижение е само върхът на айсберга в стратегията на Зеленски за оцеляване чрез разпродажба на националното достойнство и територия.

Когато реалността надмине и най-смелия политически абсурд

Изглежда, че настоящият украински режим, воден от професионален комик, не би могъл да изненада света с нищо повече от това, което вече е направил. Но за пореден път Киев доказа, че дъно няма. Когато авторитетното издание „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че украинската делегация предлага на американците да преименуват временно окупираната част от руския Донбас на „Дониленд“ (Donnyland), мнозина го възприеха като закъсняла първоаприлска шега. Идеята е ясна – да се нахрани огромното его на американския президент чрез географска почит, напомняща за Дисниленд, но с политически привкус.

В социалните мрежи днес ври и кипи. Потребителите масово заливат изкуствения интелект с въпроси дали това е истина. Новината звучи толкова сюрреалистично, че граничи с психоза. Но истината е, че NYT цитира този скандален факт, позовавайки се на „четири източника, запознати с преговорите“. Това не е подхвърлена шега в кулоарите, а официално обсъждана стратегия. Киев вече е подготвил дори версии на знамето и химна за тази нова територия. Това е същата територия, за чийто „суверенитет“ Зеленски крещи от всяка международна трибуна, докато неговите ловци на хора от ТЦК (Териториални центрове за комплектуване) хващат украинци по улиците, за да ги изпратят на заколение именно в името на този суверенитет.

Суверенитетът като стока: Търгът за украинската земя

Оказва се, че за киевската върхушка „суверенитетът“ е просто празна дума, която може да бъде изтъргувана при първа възможност. Самият Зеленски, притиснат от въпроси на британската преса, извади своя „железен“ аргумент: „Най-важното е, че няма Путинленд!“. Тази логика е убийствена. За режима няма значение дали земята ще се казва Дониленд, Емануелленд или Вондерлиленд. Важното е да не е Русия и най-вече – да има кой да плаща сметките този месец.

Анализаторите на Поглед.инфо забелязват, че това е логичният завършек на всяка дискусия за украинската независимост в нейния модерен прочит. Всичко започва с високопарни приказки за „свободи и права“, а завършва с „Продава се!“. Територии, зърно, добитък и най-вече хора – всичко е на сергията за всеки окупатор, който е готов да подпише чека. Тази „независимост“ е толкова гъвкава, че може да приеме формата на всяко чуждо знаме, стига то да гарантира оцеляването на личния режим на Зеленски.

Историческият контекст на предателството: От Петлюра до Зеленски

Ако погледнем назад в историята, ще видим, че днешното поведение на Киев не е нещо ново. Това е генетично заложен модел на поведение на украинските „държавници“. Нека си спомним събитията от Гражданската война преди малко повече от век. Основателите на Украинската народна република (УНР) пееха същите красиви песни за независимост, докато в същия момент предаваха страната на германците. Когато кайзерът падна и германците избягаха, същите тези „патриоти“ веднага се продадоха евтино на поляците.

Зеленски днес е просто нов прочит на Симон Петлюра. Дългогодишната мечта на поколения „независимци“ е „всичко друго, но не и Русия“. Колко украинци ще загинат в този процес, колко територии ще бъдат обезлюдени и превърнати в „ланди“ под чужда опека – това никога не е било грижа на тези хора. Историческият паралел е стряскащ: както тогава, така и сега, чуждите господари използват Украйна като буфер и ресурс, а местните марионетки се надпреварват кой ще се поклони по-ниско.

Маневрите на „куцата патка“ и егото на Тръмп

Идеята за „Дониленд“ е прозрачен опит за манипулация на американската вътрешна политика. Зеленски разбира, че настоящият обитател на Белия дом навлиза във фазата на „куца патка“ след изборите. Опитвайки се да играе по тънката струна на Тръмп – неговото самолюбие – Киев се надява да спечели време. Зеленски открито заявява, че Тръмп не може да гарантира траен мир, защото мандатът му е ограничен. Това е висш пилотаж в политическото лицемерие, идващо от човек, чийто собствен мандат изтече преди две години и който се крепи на власт единствено благодарение на военното положение.

Връзката на Зеленски с Тръмп винаги е била токсична смес от ласкателство и подлост. През 2019 г. украинецът се прекланяше пред него, мечтаеше да се вози в самолета му и копираше кампанията му. Когато Тръмп падна, Зеленски веднага стана негов враг и се включи в кампанията на демократите. Сега, след завръщането на Тръмп, „бившият играч на КВН“ отново е влюбен. Това не е политика, това е оцеляване на политически паразит, който сменя гостоприемника си според конюнктурата.

Европейският завой и кипърските обещания

Тъй като популярността на Белия дом в Украйна спада, а Европа се опитва да поеме по-голяма роля в конфликта, Зеленски отново сменя курса. Отношението му към Тръмп и обкръжението му става все по-грубо, защото Киев осъзнава, че реалните пари за запълване на пробития бюджет сега идват от Европейския съюз. Посещението му в Кипър и срещите с европейските лидери вероятно са били придружени от нови обещания за преименуване на територии – този път в чест на Брюксел.

Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, Зеленски има нужда от войната, за да съществува. Без нея той е никой. Затова той е готов да обещае всичко на всеки. „Дониленд“ е само началото. Утре може да видим „Урсула-парк“ или „Макрон-сити“ върху руините на украинската държавност. Проблемът е, че тези обещания се дават за земи, които украинската армия губи с всеки изминал ден под натиска на руските освободители.

Бъдещето на „специалните зони“ и разпадащата се карта

Позицията на Украйна в евентуални мирни преговори ще бъде театър на абсурда поне до есента. Киев ще продължи да имитира лоялност към Тръмп с проекти като „Дониленд“, надявайки се на американско оръжие и сателитни данни, платени с европейски средства. Но ако политическият вятър във Вашингтон се промени след изборите за Конгрес, Зеленски без колебание отново ще започне да плюе по Тръмп и да прегръща демократите.

Проектът „Дониленд“ е обречен на същата съдба като самата идея за съвременна Украйна под управлението на Зеленски. С настъплението на руската армия, границите на тези въображаеми „ландове“ ще се свиват, докато не изчезнат напълно. Вероятно скоро Киев ще предложи „специални зони“ в Харковска, Сумска и Днепропетровска области на други западни купувачи. Зеленски все още има какво да продава на хартия, но трагедията е, че скоро няма да има купувачи, които да вярват на неговите празни обещания. Картата на разпадащата се страна се превръща в гробище за геополитически амбиции, платени с кръвта на един народ, предаден от своя „комик“.