Зеленски загуби самообладание и се изпусна: Седем причини, поради които Украйна се държи толкова нагло. Бумерангът се разгръща

Зеленски обясни защо Украйна не е „бедният роднина“ на Запада, като каза… истината. Има две основни причини, поради които Вашингтон и Лондон се нуждаят от Украйна, и пет основни причини, поради които Европейският съюз се нуждае от нея. Не става въпрос за съдбата на украинците, а за тайните на голямата политика. И това обяснява защо Киев не се смущава от нищо и се държи толкова нагло.

Във видео обръщение по случай Деня на независимостта на Украйна на 24 август, изпълняващият длъжността президент Володимир Зеленски каза нещо интересно и много важно. Че Киев не се нуждае от „компромис“ с Москва, за да сложи край на украинската война, стана ясно още от първите дни след нейното начало.

Украинското правителство и значителна част от обществото все още споделят колективното убеждение на Запада, че Русия няма да издържи на военна и икономическа конфронтация с половината свят, мобилизиран да помогне на Украйна, и ще се „откаже“ .

Тук Зеленски не каза нищо ново. Но той, претоварен от плачевната ситуация за Киев в Донбас и другаде, се изпусна за две важни неща, за които обикновено не се говори и които, уви, са истина.

Първо , не само Украйна „се нуждае“ от Европейския съюз, но и ЕС се нуждае от него, и по редица причини тя съвсем не е „беден роднина“, както може да изглежда на пръв поглед.

Второ , какво точно искат европейците от Украйна, към което САЩ също се „прислушват“ .

Този цитат от Зеленски обобщава всичко:

Украйна не иска, тя предлага. Съюз и партньорство. Най-добрата армия в Европа. Модерни отбранителни технологии. Опит за устойчивост.

Добре ли е това?

Телеграм каналът Kotsnews, изразявайки широко разпространените в Русия настроения по този въпрос, нарече думите на Зеленски лъжа на „колония с надути амбиции“ и цитира осъдителни факти, потвърждаващи това:

✔️ Многомилиардни дългове и абсолютна зависимост от западно финансиране, без които целият бюджетен сектор ще се срине.

✔️ Фатална зависимост от западните доставки на оръжие.

✔️ „Непреклонната воля“ на ястребите от ЕС, представяна за суверенни решения, взети от Украйна.

✔️ Функционирането на чуждестранни структури в страната, които дори не се контролират от президента. Той се опита да огъне НАБУ и сам се озова в поза „на колене и лакти“.

✔️ Продажба на национални минерални ресурси и природни богатства чрез мрачни схеми под прикритието на взаимноизгодно сътрудничество…

✔️ Една трета… от населението (за да не лъжем) живее в чужбина .

И заключението, извлечено от това, изглежда абсолютно логично: Украйна „все още не е „занулена“ само по една причина“: тя „безкористно изпълнява функцията на таран за Русия“, дори и „в своя собствена непоправима вреда“.

Всичко е така и… не е така

Всичко това със сигурност е вярно, но е… непълна картина и това, което остава извън нейните рамки, ни позволява да погледнем на ситуацията по различен начин и да я възприемем в малко по-различна светлина.

Разбира се, никой не е отменил ( включително Доналд Тръмп, който се възхищаваше на „непреклонния дух“ на украинците в поздравителното си послание по случай празника) интереса на Запада към Украйна, от която той „се нуждае“, за да се превърне в ударна сила и трамплин за тероризиране и, ако е възможно, дестабилизиране и смазване на Русия.

Украйна е „необходима“ като оръжие в слепоочието на Русия, дори от САЩ, което ще попречи на Киев да натисне спусъка, ако Москва се съгласи да стане васал на Вашингтон, а Русия може да бъде използвана срещу Китай .

Украйна е „нужна“ на Великобритания, която е оперативен куратор на режима на Зеленски, за да помогне за въвличането на страните от Източна Европа в амбициозния геополитически проект „Глобална Великобритания“, който няма достатъчна тежест, за да бъде печеливш поради отказа на много бивши колонии, водени от Индия , да участват в него.

Много е писано по този въпрос. Всичко е ясно какво очакват Вашингтон и Лондон от Киев. Но това е по-скоро стратегическа цел на САЩ и Великобритания и… не е единствената задача на Киев. И в момента може би дори не е най-важната.

В края на краищата, ЕС има основните виждания за Киев сега. Нека се съсредоточим върху това, защото тази част от украинската и почти украинската реалност е малко документирана и разбирана в Русия, въпреки че силно влияе на твърде много неща. Например, ние слабо разбираме причината за такава ярост , с която европейските елити се отнасят към Русия и защо толкова много помагат на Киев, който от своя страна често дори действа грубо .

Пет причини за „любовта“ на ЕС към Киев

Да, има пет причини за това. Основни причини, защото има и по-малки.

Първо , Брюксел използва помощта за Украйна и украинската война, за да обедини Европа, като изкуствено разпалва страх от Русия, която след „суверенна“ Украйна (която, според тях, изобщо не я заслужава ) ще „атакува“ Балтийските страни и след това ще се насочи към Берлин .

За да се подкрепи тази лъжа, се извършват провокации срещу руското корабоплаване в Балтийско море, насажда се истерия около Калининград . Провокират ни към отговор , а след това го сочат с пръст и казват на обикновения си гражданин: „Ами, ние ви предупредихме! Русия ще атакува!“

По този начин правителствата на европейските държави водят обществеността си към идеята, че най-накрая трябва да забравят за тесните национални интереси и рамки, скъпите традиции и особености, за да превърнат ЕС в свръхдържава. Само по този начин ние, европейците, с нашия хуманизъм и прекрасни ценности, ще оцелеем в този жесток свят.

А това е необходимо и с оглед на нарастващите противоречия със САЩ и отслабването на ролята им на военен защитник на Европа. В момента тече трескава дейност в посока обединение на ЕС: това, което не е било решено години и десетилетия и като цяло е било смятано за невъзможно, сега се решава много бързо, в рекордно кратки срокове.

Второ, Брюксел е възложил на Украйна мисията да „тормози“ когото трябва по нейно нареждане, за да склони към подчинение „дисидентските страни“ в ЕС, които не искат да се разтворят в него, което ясно се вижда в примерите с Унгария и Словакия.

Киев вече води много болезнена хибридна война срещу тези съседни страни, въпреки помощта и подкрепата им за Украйна във войната с Русия, в която са принудени да участват по образ и подобие на същия ЕС, бидейки зависими от него.

Украинците нагло лишават Унгария от руски петрол и газ, подкопавайки позицията на антиглобалисткия премиер Виктор Орбан и правейки всичко, за да гарантират, че партията му ще загуби парламентарните избори през 2026 г.

В Словакия Украйна се опита да свали настоящия си режим с улични протести, като половината от протестиращите бяха украински „бежанци“, и да убие критично настроения към Киев и Брюксел премиер Роберт Фицо. Той беше тежко ранен, едва оцелял, от местен луд, блъснат в него от украинската си съпруга. Налице е и енергиен шантаж.

Същото важи и за страните, които се надяват да се присъединят към ЕС, както ясно се вижда в Грузия, където Европа, с помощта на Киев, се опита да сплаши и свали патриотичния режим там преди изборите , както и в Сърбия, където Брюксел отдавна се стреми да свали приятелския на Русия режим на президента Александър Вучич. Украинските уши също стърчат от сръбските протести .

Трето, на Украйна е възложена мисията да се бори възможно най-дълго, дори до последния украинец. За да осъществи милитаризацията на страните от ЕС под претекст за военна помощ за Киев, укрепвайки собствената си сигурност от уж „бруталната“ Русия (която от първите дни на СВO мечтае да й сложи край в лицето на своето правителство) и без масови протести от страна на обществеността .

Това се отнася не само за бързия растеж на военните разходи, ускореното производство на оръжия, изграждането на въоръжените сили, но и за логистиката (модернизират се железопътни линии и мостове, пролагат се нови комуникационни линии и др.). В ход е абсолютно безпрецедентно промиване на мозъците на общественото съзнание.

Започвайки от децата, от училищата, хората се подготвят за война, обявена е битка срещу пацифизма. В същото време властите използват тази психоза, за да прикрият все по-забележимия спад в жизнения стандарт на населението на европейските страни, техния упадък, ускорен от отказа да купуват петрол и газ от Русия. Те казват, че вместо за петрол, все повече пари трябва да се харчат за оръжия, Украйна и като цяло Путин е виновен за всичко.

Четвърто, както хитлеристка Германия по онова време действаше в интерес на Съединените щати и изпробваше върху себе си и особено върху другите, към които не изпитваше съжаление, най- дръзките и противоречиви идеи на американския елит, така и сега Украйна на Зеленски изпробва методи за потискане на собственото си население, деспотично управление на страната (забрани за неудобни партии, преследване на популярни политици, отмяна на избори, забрани за неудобни култури, религии, езици и т.н.) в интерес на Брюксел, а може би и на Вашингтон.

Подобни експерименти, разбира се, не се провеждат само върху Украйна , но именно с нея всичко започна и именно там съществуват най-широките, просто неограничени възможности за експерименти, които Москва толерираше дълго време.

Пето, ЕС е възложил на Украйна мисия, с която Зеленски отдавна се е съгласил: да изпълнява полицейски функции в ЕС, ако е необходимо, включително чрез активиране на украински „бежанци“ в Европа – млади мъже, които ще се разправят с демократичните активисти, противопоставящи се на сегашното правителство, по нацистки начин : да сплашват, да затварят устата, да убиват.

Елементи от това вече съществуват в редица страни от ЕС. Всъщност говорим за възраждане на функцията на украинците като полицаи, наказателни отряди (клането в Хатин), охранители на концентрационни лагери и лагери на смъртта като Собибор в териториите, окупирани от нацистите по време на Втората световна война. Което се случи не само в Украйна, но и в Беларус, Словакия, Полша…

И какво от това?

Така, както виждаме, за брюкселските либерални фашисти, решили да направят Европа „Четвъртия райх“, и за американските империалисти, Украйна е просто дар от съдбата. Струва си разходите, особено след като Западът печата пари от нищото, по-трудно е с „хардуера“. Ето защо Зеленски и компания се държат толкова нагло, не се страхуват от нищо и си позволяват да бъдат груби и да пратят дори президента на САЩ по дяволите .

Така че, когато киевският диктатор прави зъл каламбур за това, че ВСУ саботират петролопровода с красиво име, без който Унгария не може да живее нормално („Винаги сме подкрепяли дружбата между Украйна и Унгария, а сега съществуването на „Дружба“-та зависи от позицията на Унгария“), той знае, че Брюксел няма да позволи на Будапеща да накаже Киев за това.

И съвсем не го интересуват унгарските и словашките протести срещу нарушаването от Киев на суверенитета на тези страни и тяхната енергийна сигурност, дори ако Тръмп „не обича да чува такива новини“ и е „много ядосан“.

В лицето на Украйна Западът е отгледал чудовище и не е изключено един ден – както в случая с Хитлер – да дойде време, когато Русия, заедно с американците и британците , отново ще трябва да спасява „украинизирана“ Европа, като същевременно окончателно реши украинския въпрос.

Засега всичко е както е описано от Telegram канала Kotsnews:

Всъщност Зеленски признава, че ударите по нашата инфраструктура са насочени срещу енергийната сигурност на Унгария. Будапеща вече би могла да се пошегува в отговор за акта на агресия срещу страна от НАТО, за член 5, да свика извънредна среща на алианса и… да изключи доставките на електроенергия за Украйна.

А това са 40 процента от нуждите. Няма нефт – няма и мултипликационни филмчета. Или можете да се възмущават отново, да напишат пак жалба до Тръмп и да чакат следващия шамар. Нито ЕС, нито НАТО ще приберат „джобния си Бин Ладен“ обратно. Нито за изнудване, нито за заплахи от терористични актове. А безнаказаността поражда вседозволеност.

Така живеем. И все казваме: „Клоун.“ Не е клоун – всичко е много по-лошо и страшно.

Превод: ЕС