Земята се оказа по-близо до границата на Млечния път от очакваното
Международен екип от астрономи определи границата на зоната на звездообразуване в Млечния път – и тя се оказва по-близо до Земята, отколкото се смяташе досега, съобщава „Мейл онлайн“, цитиран от БТА.
От нашата позиция в едно от спиралните рамена на галактиката определянето на нейните граници отдавна е предизвикателство. Млечният път не завършва рязко, а постепенно „избледнява“, което затруднява точното очертаване на края му. Затова учените се фокусират върху границата на активното звездообразуване – зоната, където все още се раждат нови звезди.
Новите данни показват, че тази граница се намира на около 35 000-40 000 светлинни години от централната черна дупка. Това означава, че Земята е на приблизително 13 300 светлинни години от периферията – значително по-близо до нея, отколкото до галактическото ядро.
Водещият автор Карл Фитени, бивш докторант в Университета на Малта, обяснява, че галактиката расте „отвътре навън“. Звездообразуването започва в плътните централни области и постепенно се разширява към периферията в продължение на милиарди години. Така звездите стават по-млади с увеличаване на разстоянието от центъра – но само до определен момент.
След това тенденцията се обръща. Възрастта на звездите образува характерна U-образна крива – първо намалява, а после отново се увеличава. Именно най-младите звезди отбелязват външната граница на диска на звездообразуване.
За да я определят, учените анализират възрастта на около 100 000 звезди. Те установяват, че възрастта намалява до дистанция от 35 000-40 000 светлинни години от центъра, след което отново започва да нараства. Симулации потвърждават, че именно в тази зона звездообразуването рязко спада, което я определя като ефективния „край“ на галактиката.

Въпреки това звезди съществуват и далеч отвъд тази граница – някои на разстояние до един милион светлинни години. Те обаче не са се образували там, а са мигрирали постепенно навън в резултат на гравитационни взаимодействия със спиралните ръкави.
„Звездообразуването ефективно спира отвъд тази граница„, отбелязва Фитени. „Звездите, които виждаме по-далеч, са се придвижили дотам с течение на времето.“
Определянето на тази граница е ключово за астрономията. Вътрешната зона на активно звездообразуване функционира съвсем различно от външния диск – подобно на оживен градски център спрямо тихите предградия. Точната ѝ локализация помага да се проследи развитието на Млечния път през неговата 13-милиардна история и да се разбере какво ограничава растежа му.
Освен това тези резултати дават важна база за сравнение с други галактики и за усъвършенстване на моделите за тяхното формиране и еволюция.




Post Comment