Жълтопаветната история на килограм: Русия била против Съединението, а останалите Велики сили явно са били туристи

Утре пак ще започне ежегодният ритуал. От сутринта жълтопаветният комсомол ще открие Съединението, ще извади от шкафа една-единствена страница от учебника по история и с тържествуващ вид ще ни съобщи великото откритие: Русия била против Съединението.

Да, била е.

И точно тук за голяма част от нашите самопровъзгласили се пазители на историческата истина историята обикновено приключва.

Няма международна обстановка. Няма Берлински договор. Няма интереси на Великите сили. Няма Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания и Османска империя. Няма дипломатически маневри. Няма промяна на позиции. Има само едно изречение, внимателно изрязано от огромната историческа картина и превърнато в съвременна геополитическа бухалка.

Защото истинската история е малко по-неудобна.

Русия действително реагира остро срещу Съединението от 6 септември 1885 г. То е извършено без нейното предварително одобрение, а отношенията между руския император Александър III и княз Александър Батенберг вече са силно влошени. Петербург оттегля руските офицери от България и се опитва да упражни политически натиск. Това е исторически факт и няма никакъв смисъл да бъде прикриван. citeturn389658search0turn389658search9

Само че оттук нататък започва онази част, която рядко влиза в удобните публикации във Facebook.

Германия също не посреща българския акт с възторжени аплодисменти. Германската дипломация действа в сложната система от отношения между Берлин, Виена и Петербург и подкрепя идеята кризата да бъде поставена под международен контрол. Националният военноисторически музей отбелязва, че Германия работи срещу британската линия, докато Русия настоява въпросът да бъде разгледан на конференция на посланиците в Цариград. citeturn389658search0

Австро-Унгария също има собствени сметки. Виена гледа преди всичко към Сърбия и не желае появата на прекалено силна България на Балканите. Именно Австро-Унгария по-късно се намесва дипломатически, когато победоносната българска армия настъпва срещу Сърбия. citeturn389658search6

А Великобритания?

Тук става особено забавно, защото историята отказва да се побере в днешните партийни лозунги.

Лондон първоначално гледа подозрително на Съединението, тъй като допуска, че зад него може да стои Русия. Когато става ясно, че Петербург всъщност е против извършения акт, британската политика рязко се променя. Великобритания вижда възможност да намали руското влияние в България и започва да защитава запазването на Съединението. На международната конференция британската съпротива срещу връщането на старото положение се оказва важна за българската кауза. citeturn389658search0turn389658search6

Тоест Великобритания не подкрепя България, защото внезапно някой в Лондон се е събудил с мокри очи от любов към българския национален идеал. Подкрепя я, когато това започва да съвпада с британския геополитически интерес.

И знаете ли какво? Това е напълно нормално.

Така действат Великите сили.

Русия преследва руския интерес. Великобритания преследва британския. Германия германския. Австро-Унгария австро-унгарския. Никой от тях не е благотворително дружество „Приятели на България“.

Точно тук е лицемерието на днешния умнокрасив прочит.

Когато Русия действа според собствените си интереси, това се представя като доказателство за някаква вечна и мистична руска омраза към България.

Когато Великобритания променя позицията си според собствените си интереси, това вече е висша европейска дипломация.

Когато Германия лавира според собствените си съюзи и стратегически сметки, подробността някак потъва.

Когато Австро-Унгария защитава Сърбия и спира българското настъпление след победите на армията ни, това също рядко се превръща в ежегоден морален урок.

Защо?

Защото целта не е историята.

Целта е днешната политика да бъде пренесена със задна дата в XIX век, а хората отпреди 140 години да бъдат разпределени в сегашните категории „евроатлантици“ и „русофили“.

Само че България през 1885 г. прави нещо много по-умно от това.

Тя не чака разрешение.

Българите извършват Съединението сами и поставят Великите сили пред свършен факт. След това българската дипломация използва противоречията между тях, а българската армия защитава постигнатото с оръжие при Сливница, Драгоман и Пирот.

Това е истинският голям урок от 6 септември.

Не че Русия е добра.

Не че Русия е лоша.

Не че Англия е добра.

Не че Германия е лоша.

А че държава, която чака чужда столица да ѝ разреши да защитава националния си интерес, обикновено остава да чака.

Българите от 1885 г. не чакат.

Те действат.

И може би точно това е най-неудобната част от историята за съвременните политически поклонници на която и да било Велика сила.

Коментари

коментари