Женското лице на борбата срещу Холокоста

Ана Аврам Вентура е родена през 1925г. в Русе. Дъщеря е на известния и богат русенски фабрикант, евреина Аврам Вентура, съсобственик на фабриките „Жити“, „Труд“ и съдружник на банкера Ив. Буров. Макар че произхожда от много богато семейство, под влиянието на своя годеник-ремсист Изидор Айзнер (умрял от туберкулоза във Варненския затвор) Ана напуска семейството си и френския колеж в Русе, и се присъединява към комунистическата съпротива.

Тя е член на нелегалната организация “Макаби”, съратничка на ремсистката Тинка Джанин. Секретар на градския комитет на РМС в гр. Русе.

През 1942 г. минава в нелегалност и участва в множество подривни дейности и терористични акции. През 1943 г., след като става член на Българската работническа партия (БРП), преоблечена като кадъна с фередже, снабдява бойните групи на комунистическата съпротива срещу съюзеното с нацистка Германия Царство в русенските села Червен и Хотанца. Организира въоръжени бойни чети. Подкупва полицаи и извършва саботаж дори във фабриката на баща си „Жити”.

Тя се укрива из града. Издирвана е от полицията под дърво и камък, но неуспешно. Разполага с фалшива лична карта и се движи свободно по улиците на Русе. Хората, които са я познавали, не са я предавали.

За годините, в които е в нелегалност Ана Вентура е един от големите водачи на съпротивата в русенска област и се превръща в Лицето на борбата срещу Холокоста в Русе.

Арестували баща й и го инквизирали жестоко да предаде дъщеря си, но той хабер си нямал къде е тя. Стигнало се дотам, че трябвало да повика еврейски адвокат, който да го освободи от ареста. Действително такъв адвокат се намерил и той отишъл при градоначалника на Русе да ходатайства за освобождаването на арестанта. Адвокатът обаче поискал 50 000 лева, уж искани от градоначалника за освобождаването на Аврам Вентура. Арестантът упълномощил адвоката да изтегли тази сума и след като го освободили от ареста, той чрез Държавен вестник се отказвал от дъщеря си.

След 9 септември 1944 г. се оказва, че адвокатът е дал на градоначалника само 5-6 хиляди лева. Останалите е взел за себе си.

През зимата на 1944 година Ана Вентура се скрива в портиерната стаичка на хотел „Метропол“, но е предадена от своята фризьорка. Полицията я намира заедно със семейството на друг комунистически боец, Тотю Николов, Цветана Чампоева и нейния двегодишен син Николчо. Разстрелват ги всички. Била е само на 18 години.

На убийците е организиран банкет и са изплатени големи парични премии. Радостта им не трае дълго, всички до един заедно с предателката са разстреляни веднага след 9 септември 1944 г. при правителството на Отечествения фронт.

След смъртта на Ана майка й полудява от скръб. Цялата фамилия Вентура емигрира в Израел след национализацията на предприятията им. Бащата на Ана, заедно с брат си впоследствие се изселва в Аржентина, където основава първите металообработващи предприятия и става крупен промишлен магнат. След пенсионирането си основава благотворителна фондация, която субсидира първия превод на стиховете на Яворов на испански език. Подкрепя също фондацията „Знаме на мира“ и е удостоен с орден по инициатива на Людмила Живкова. През 1985 г. изявява желание да посети България, което стимулира Русенската община след 40-годишно забавяне срочно да издигне паметен знак – бюст на Ана Вентура. Междувременно поради инфаркт посещението се отлага, а бюстът е премахнат през 1994 г. В Тутракан има улица на нейно име.