Жертва в името на прогреса: как през 1999 г. в София бе взривена част от 32-ро училище

През 1999 г. столицата е свидетел на едно от най-необичайните градоустройствени решения в новата й история — контролирано взривяване на част от южното крило на 32-ро училище „Св. Климент Охридски“, разположено на ъгъла на бул. „Христо Ботев“ и бул. „Тодор Александров“. Решение, взето не заради авария или бедствие, а защото сградата буквално е стояла на пътя на два големи столични проекта.

Сграда с история отпреди войната

Основната сграда на училището е построена през 1942 г. по проект на архитект Виктория Ангелова-Винарова — една от малкото жени архитекти, оставили траен отпечатък върху лицето на София през първата половина на ХХ век. Тя печели конкурса за друга емблематична столична сграда, Централната софийска библиотека на площад „Славейков“, едва на 24 години и лично ръководи строителството й — рядкост за времето, когато жените дори още нямат право на глас.
Училищната сграда е решена в дух на модернизма — два отделни блока, свързани от салон помежду им. Около 1960 г. комплексът е разширен с ново южно крило, което се разпростира на изток и стига почти до бул. „Христо Ботев“. Именно това по-късно пристроено крило се оказва пречка четири десетилетия по-късно.

Булевард и метро — двойният натиск

В края на 90-те Столична община подхваща мащабен проект за пробив на бул. „Тодор Александров“ в т.нар. „западно направление“ — бърза, многолентова връзка, която да съедини най-големия жилищен комплекс в града, „Люлин“, директно с центъра. Трасето минава именно през участъка, зает от южното крило на училището.
Паралелно под същото трасе се строи и Първи лъч на софийското метро, с бъдеща метростанция наблизо. За да се прокопаят тунелите и да се изгради надземната инфраструктура около станцията, теренът трябва да бъде напълно освободен.
Двата проекта — булевардът и метрото — се съчетават и решават съдбата на крилото: то трябва да изчезне.

Контролираният взрив

Вместо мудна деконструкция, общината избира контролирано взривяване — по-бърз и по-предсказуем метод за премахване на масивна тухлено-бетонна конструкция в гъсто населен градски участък. На архивните кадри се вижда как ъгловата част на сградата пропада надолу в облак прах, докато минувачи наблюдават от съседния пешеходен мост над строителната площадка.
Загубата не е само квадратни метри. Заедно с крилото изчезват и амфитеатралните зали на училището — просторни, стъпаловидни аудитории, в които са се провеждали часовете по физика, история и астрономия. По спомени на бивши възпитаници тези зали са наподобявали университетски аули и са имали атмосфера, различна от обикновена класна стая. С тях отиват си и няколко обикновени класни стаи, попаднали в обхвата на разрушението.

Как училището компенсира загубата

За да продължи да функционира нормално, 32-ро училище минава през сериозно вътрешно преустройство. Съседно крило откъм ул. „Пиротска“, което дотогава не се е ползвало пълноценно от учениците, е присъединено към основната сграда. Връзката между двете е изградена чрез затворен тунел-мост — решение, което и днес личи в архитектурата на комплекса и издава мястото на някогашния разрез.
Училището днес
Днес 32-ро СУ с изучаване на чужди езици „Св. Климент Охридски“ на бул. „Христо Ботев“ 63 е сред желаните столични училища с приемственост между начален и среден курс, а споменът за взрива остава пазен главно в устни разкази на по-възрастни учители и възпитаници, както и в архивни фотографии като показаните тук.
История на 32-ро училище, което преди 1989-та беше със засилено преподаване на руски език, е показателна за начина, по който градовете понякога решават конфликта между наследство и развитие — не чрез компромис, а чрез директен избор кое да отстъпи място на другото. През 1999 г. в София това е решено буквално с взрив.